Añadir traducción en paralelo Imprimir Opciones de la página

Притча за работниците на лозето

20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;

и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.

11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?

14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?

Read full chapter

Notas al pie

  1. 20:15 От гр. глупаво.