Add parallel Print Page Options

22 (A)И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

25 (B)И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30 (C)И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?

31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?

32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 (D)А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

35 (E)Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.

39 (F)След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40 (G)А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[a]!

42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.

43 (H)Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.

Read full chapter

Footnotes

  1. 5:41 От арам. Момиче стани!