Лука 15:4-24

Библия, ревизирано издание

^4 (A)Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

⁵ И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

^6 (B)И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

^7 (C)Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

⁸ Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

⁹ И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притча за блудния син

¹¹ Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

^12 (D)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³ И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴ И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵ И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

¹⁶ И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

¹⁷ А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸ Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹ не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

^20 (E)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

^21 (F)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

²² Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

²³ докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

^24 (G)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.