Add parallel Print Page Options

Притча за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 (A)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 (B)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 (C)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

24 (D)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32 (E)Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Read full chapter