Font Size
Лука 14-16
Bulgarian Bible
Лука 14-16
Bulgarian Bible
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
16 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Luke 14-16
New International Version
Luke 14-16
New International Version
Jesus at a Pharisee’s House(A)
14 One Sabbath, when Jesus went to eat in the house of a prominent Pharisee,(B) he was being carefully watched.(C) 2 There in front of him was a man suffering from abnormal swelling of his body. 3 Jesus asked the Pharisees and experts in the law,(D) “Is it lawful to heal on the Sabbath or not?”(E) 4 But they remained silent. So taking hold of the man, he healed him and sent him on his way.
5 Then he asked them, “If one of you has a child[a] or an ox that falls into a well on the Sabbath day, will you not immediately pull it out?”(F) 6 And they had nothing to say.
7 When he noticed how the guests picked the places of honor at the table,(G) he told them this parable: 8 “When someone invites you to a wedding feast, do not take the place of honor, for a person more distinguished than you may have been invited. 9 If so, the host who invited both of you will come and say to you, ‘Give this person your seat.’ Then, humiliated, you will have to take the least important place. 10 But when you are invited, take the lowest place, so that when your host comes, he will say to you, ‘Friend, move up to a better place.’ Then you will be honored in the presence of all the other guests. 11 For all those who exalt themselves will be humbled, and those who humble themselves will be exalted.”(H)
12 Then Jesus said to his host, “When you give a luncheon or dinner, do not invite your friends, your brothers or sisters, your relatives, or your rich neighbors; if you do, they may invite you back and so you will be repaid. 13 But when you give a banquet, invite the poor, the crippled, the lame, the blind,(I) 14 and you will be blessed. Although they cannot repay you, you will be repaid at the resurrection of the righteous.”(J)
The Parable of the Great Banquet(K)
15 When one of those at the table with him heard this, he said to Jesus, “Blessed is the one who will eat at the feast(L) in the kingdom of God.”(M)
16 Jesus replied: “A certain man was preparing a great banquet and invited many guests. 17 At the time of the banquet he sent his servant to tell those who had been invited, ‘Come, for everything is now ready.’
18 “But they all alike began to make excuses. The first said, ‘I have just bought a field, and I must go and see it. Please excuse me.’
19 “Another said, ‘I have just bought five yoke of oxen, and I’m on my way to try them out. Please excuse me.’
20 “Still another said, ‘I just got married, so I can’t come.’
21 “The servant came back and reported this to his master. Then the owner of the house became angry and ordered his servant, ‘Go out quickly into the streets and alleys of the town and bring in the poor, the crippled, the blind and the lame.’(N)
22 “‘Sir,’ the servant said, ‘what you ordered has been done, but there is still room.’
23 “Then the master told his servant, ‘Go out to the roads and country lanes and compel them to come in, so that my house will be full. 24 I tell you, not one of those who were invited will get a taste of my banquet.’”(O)
The Cost of Being a Disciple
25 Large crowds were traveling with Jesus, and turning to them he said: 26 “If anyone comes to me and does not hate father and mother, wife and children, brothers and sisters—yes, even their own life—such a person cannot be my disciple.(P) 27 And whoever does not carry their cross and follow me cannot be my disciple.(Q)
28 “Suppose one of you wants to build a tower. Won’t you first sit down and estimate the cost to see if you have enough money to complete it? 29 For if you lay the foundation and are not able to finish it, everyone who sees it will ridicule you, 30 saying, ‘This person began to build and wasn’t able to finish.’
31 “Or suppose a king is about to go to war against another king. Won’t he first sit down and consider whether he is able with ten thousand men to oppose the one coming against him with twenty thousand? 32 If he is not able, he will send a delegation while the other is still a long way off and will ask for terms of peace. 33 In the same way, those of you who do not give up everything you have cannot be my disciples.(R)
34 “Salt is good, but if it loses its saltiness, how can it be made salty again?(S) 35 It is fit neither for the soil nor for the manure pile; it is thrown out.(T)
“Whoever has ears to hear, let them hear.”(U)
The Parable of the Lost Sheep(V)
15 Now the tax collectors(W) and sinners were all gathering around to hear Jesus. 2 But the Pharisees and the teachers of the law muttered, “This man welcomes sinners and eats with them.”(X)
3 Then Jesus told them this parable:(Y) 4 “Suppose one of you has a hundred sheep and loses one of them. Doesn’t he leave the ninety-nine in the open country and go after the lost sheep until he finds it?(Z) 5 And when he finds it, he joyfully puts it on his shoulders 6 and goes home. Then he calls his friends and neighbors together and says, ‘Rejoice with me; I have found my lost sheep.’(AA) 7 I tell you that in the same way there will be more rejoicing in heaven over one sinner who repents than over ninety-nine righteous persons who do not need to repent.(AB)
The Parable of the Lost Coin
8 “Or suppose a woman has ten silver coins[b] and loses one. Doesn’t she light a lamp, sweep the house and search carefully until she finds it? 9 And when she finds it, she calls her friends and neighbors together and says, ‘Rejoice with me; I have found my lost coin.’(AC) 10 In the same way, I tell you, there is rejoicing in the presence of the angels of God over one sinner who repents.”(AD)
The Parable of the Lost Son
11 Jesus continued: “There was a man who had two sons.(AE) 12 The younger one said to his father, ‘Father, give me my share of the estate.’(AF) So he divided his property(AG) between them.
13 “Not long after that, the younger son got together all he had, set off for a distant country and there squandered his wealth(AH) in wild living. 14 After he had spent everything, there was a severe famine in that whole country, and he began to be in need. 15 So he went and hired himself out to a citizen of that country, who sent him to his fields to feed pigs.(AI) 16 He longed to fill his stomach with the pods that the pigs were eating, but no one gave him anything.
17 “When he came to his senses, he said, ‘How many of my father’s hired servants have food to spare, and here I am starving to death! 18 I will set out and go back to my father and say to him: Father, I have sinned(AJ) against heaven and against you. 19 I am no longer worthy to be called your son; make me like one of your hired servants.’ 20 So he got up and went to his father.
“But while he was still a long way off, his father saw him and was filled with compassion for him; he ran to his son, threw his arms around him and kissed him.(AK)
21 “The son said to him, ‘Father, I have sinned against heaven and against you.(AL) I am no longer worthy to be called your son.’
22 “But the father said to his servants, ‘Quick! Bring the best robe(AM) and put it on him. Put a ring on his finger(AN) and sandals on his feet. 23 Bring the fattened calf and kill it. Let’s have a feast and celebrate. 24 For this son of mine was dead and is alive again;(AO) he was lost and is found.’ So they began to celebrate.(AP)
25 “Meanwhile, the older son was in the field. When he came near the house, he heard music and dancing. 26 So he called one of the servants and asked him what was going on. 27 ‘Your brother has come,’ he replied, ‘and your father has killed the fattened calf because he has him back safe and sound.’
28 “The older brother became angry(AQ) and refused to go in. So his father went out and pleaded with him. 29 But he answered his father, ‘Look! All these years I’ve been slaving for you and never disobeyed your orders. Yet you never gave me even a young goat so I could celebrate with my friends. 30 But when this son of yours who has squandered your property(AR) with prostitutes(AS) comes home, you kill the fattened calf for him!’
31 “‘My son,’ the father said, ‘you are always with me, and everything I have is yours. 32 But we had to celebrate and be glad, because this brother of yours was dead and is alive again; he was lost and is found.’”(AT)
The Parable of the Shrewd Manager
16 Jesus told his disciples: “There was a rich man whose manager was accused of wasting his possessions.(AU) 2 So he called him in and asked him, ‘What is this I hear about you? Give an account of your management, because you cannot be manager any longer.’
3 “The manager said to himself, ‘What shall I do now? My master is taking away my job. I’m not strong enough to dig, and I’m ashamed to beg— 4 I know what I’ll do so that, when I lose my job here, people will welcome me into their houses.’
5 “So he called in each one of his master’s debtors. He asked the first, ‘How much do you owe my master?’
6 “‘Nine hundred gallons[c] of olive oil,’ he replied.
“The manager told him, ‘Take your bill, sit down quickly, and make it four hundred and fifty.’
7 “Then he asked the second, ‘And how much do you owe?’
“‘A thousand bushels[d] of wheat,’ he replied.
“He told him, ‘Take your bill and make it eight hundred.’
8 “The master commended the dishonest manager because he had acted shrewdly. For the people of this world(AV) are more shrewd(AW) in dealing with their own kind than are the people of the light.(AX) 9 I tell you, use worldly wealth(AY) to gain friends for yourselves, so that when it is gone, you will be welcomed into eternal dwellings.(AZ)
10 “Whoever can be trusted with very little can also be trusted with much,(BA) and whoever is dishonest with very little will also be dishonest with much. 11 So if you have not been trustworthy in handling worldly wealth,(BB) who will trust you with true riches? 12 And if you have not been trustworthy with someone else’s property, who will give you property of your own?
13 “No one can serve two masters. Either you will hate the one and love the other, or you will be devoted to the one and despise the other. You cannot serve both God and money.”(BC)
14 The Pharisees, who loved money,(BD) heard all this and were sneering at Jesus.(BE) 15 He said to them, “You are the ones who justify yourselves(BF) in the eyes of others, but God knows your hearts.(BG) What people value highly is detestable in God’s sight.
Additional Teachings
16 “The Law and the Prophets were proclaimed until John.(BH) Since that time, the good news of the kingdom of God is being preached,(BI) and everyone is forcing their way into it. 17 It is easier for heaven and earth to disappear than for the least stroke of a pen to drop out of the Law.(BJ)
18 “Anyone who divorces his wife and marries another woman commits adultery, and the man who marries a divorced woman commits adultery.(BK)
The Rich Man and Lazarus
19 “There was a rich man who was dressed in purple and fine linen and lived in luxury every day.(BL) 20 At his gate was laid a beggar(BM) named Lazarus, covered with sores 21 and longing to eat what fell from the rich man’s table.(BN) Even the dogs came and licked his sores.
22 “The time came when the beggar died and the angels carried him to Abraham’s side. The rich man also died and was buried. 23 In Hades, where he was in torment, he looked up and saw Abraham far away, with Lazarus by his side. 24 So he called to him, ‘Father Abraham,(BO) have pity on me and send Lazarus to dip the tip of his finger in water and cool my tongue, because I am in agony in this fire.’(BP)
25 “But Abraham replied, ‘Son, remember that in your lifetime you received your good things, while Lazarus received bad things,(BQ) but now he is comforted here and you are in agony.(BR) 26 And besides all this, between us and you a great chasm has been set in place, so that those who want to go from here to you cannot, nor can anyone cross over from there to us.’
27 “He answered, ‘Then I beg you, father, send Lazarus to my family, 28 for I have five brothers. Let him warn them,(BS) so that they will not also come to this place of torment.’
29 “Abraham replied, ‘They have Moses(BT) and the Prophets;(BU) let them listen to them.’
30 “‘No, father Abraham,’(BV) he said, ‘but if someone from the dead goes to them, they will repent.’
31 “He said to him, ‘If they do not listen to Moses and the Prophets, they will not be convinced even if someone rises from the dead.’”
Bulgarian Bible (BULG)
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.