Font Size
Йов 30
Библия, ревизирано издание
Йов 30
Библия, ревизирано издание
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 (A)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 (B)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 (C)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[a] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 (D)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения[b],
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 (E)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват[c].
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 (F)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 (G)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 (H)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 (I)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 (J)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 (K)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.
Job 30
New International Version
Job 30
New International Version
30 “But now they mock me,(A)
men younger than I,
whose fathers I would have disdained
to put with my sheep dogs.(B)
2 Of what use was the strength of their hands to me,
since their vigor had gone from them?
3 Haggard from want and hunger,
they roamed[a] the parched land(C)
in desolate wastelands(D) at night.(E)
4 In the brush they gathered salt herbs,(F)
and their food[b] was the root of the broom bush.(G)
5 They were banished from human society,
shouted at as if they were thieves.
6 They were forced to live in the dry stream beds,
among the rocks and in holes in the ground.(H)
7 They brayed(I) among the bushes(J)
and huddled in the undergrowth.
8 A base and nameless brood,(K)
they were driven out of the land.(L)
9 “And now those young men mock me(M) in song;(N)
I have become a byword(O) among them.
10 They detest me(P) and keep their distance;
they do not hesitate to spit in my face.(Q)
11 Now that God has unstrung my bow(R) and afflicted me,(S)
they throw off restraint(T) in my presence.
12 On my right(U) the tribe[c] attacks;
they lay snares(V) for my feet,(W)
they build their siege ramps against me.(X)
13 They break up my road;(Y)
they succeed in destroying me.(Z)
‘No one can help him,’ they say.
14 They advance as through a gaping breach;(AA)
amid the ruins they come rolling in.
15 Terrors(AB) overwhelm me;(AC)
my dignity is driven away as by the wind,
my safety vanishes like a cloud.(AD)
16 “And now my life ebbs away;(AE)
days of suffering grip me.(AF)
17 Night pierces my bones;
my gnawing pains never rest.(AG)
18 In his great power(AH) God becomes like clothing to me[d];
he binds me like the neck of my garment.
19 He throws me into the mud,(AI)
and I am reduced to dust and ashes.(AJ)
20 “I cry out to you,(AK) God, but you do not answer;(AL)
I stand up, but you merely look at me.
21 You turn on me ruthlessly;(AM)
with the might of your hand(AN) you attack me.(AO)
22 You snatch me up and drive me before the wind;(AP)
you toss me about in the storm.(AQ)
23 I know you will bring me down to death,(AR)
to the place appointed for all the living.(AS)
24 “Surely no one lays a hand on a broken man(AT)
when he cries for help in his distress.(AU)
25 Have I not wept for those in trouble?(AV)
Has not my soul grieved for the poor?(AW)
26 Yet when I hoped for good, evil came;
when I looked for light, then came darkness.(AX)
27 The churning inside me never stops;(AY)
days of suffering confront me.(AZ)
28 I go about blackened,(BA) but not by the sun;
I stand up in the assembly and cry for help.(BB)
29 I have become a brother of jackals,(BC)
a companion of owls.(BD)
30 My skin grows black(BE) and peels;(BF)
my body burns with fever.(BG)
31 My lyre is tuned to mourning,(BH)
and my pipe(BI) to the sound of wailing.
Библия, ревизирано издание (BPB) 
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.