Add parallel Print Page Options

ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Йов проговори:

(A)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
(B)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
(C)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.

Read full chapter