Add parallel Print Page Options

ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Йов проговори:

(A)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
(B)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
(C)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.

Read full chapter

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Иов, проговаряйки, рече: -

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Read full chapter