Add parallel Print Page Options

Яков в дома на Лаван

29 (A)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.

Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.

(B)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.

(C)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.

10 (D)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.

11 (E)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 (F)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.

13 (G)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

14 (H)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

Read full chapter