Add parallel Print Page Options

(A)Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

(B)А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

(C)И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Адам и Ева в Едемската градина

(D)И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

(E)Господ Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.

10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.

11 (F)Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.

12 (G)И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.

13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

14 (H)Името на третата река е Тигър[a]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

15 (I)И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,

17 (J)но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 (K)И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

19 (L)И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.

20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

21 (M)Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.

22 (N)И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

23 (O)А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена[b], защото беше взета от Мъжа[c].

Read full chapter

Footnotes

  1. 2:14 Евр. Хиддекел.
  2. 2:23 Евр. ишша.
  3. 2:23 Евр. иш.