Add parallel Print Page Options

15 При това Господнето слово дойде към мен и каза:

16 Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 (A)Въздишай, но не на глас, да не жалееш за мъртви; завий превръзката на главата си и обуй обувките на краката си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещите хора.

18 И така, говорих на народа сутринта, а вечерта жена ми умря; и сутринта направих, както ми беше заповядано.

19 (B)Тогава народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?

20 Тогава им отвърнах: Господнето слово дойде към мен и каза:

21 (C)Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желаното за очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 (D)И вие ще направите, както направих аз; няма да покриете устните си и няма да ядете хляб на жалеещи хора;

23 (E)превръзките на главите ви ще бъдат на главите ви и обувките – на краката ви; няма да жалеете, нито да плачете, а ще се стопите в беззаконията си и ще охкате един към друг.

24 (F)Така Йезекиил ще ви бъде знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Йехова.

25 (G)А колкото до тебе, сине човешки, в онзи ден, когато им отнема силата и славата, на която се радват, желанието на очите и милите на душите им, синовете и дъщерите им –

26 (H)в онзи ден няма ли да дойде при теб онзи, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В онзи ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

Read full chapter

15 При това Господното слово дойде към мене и рече:

16 Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19 Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20 Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21 Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;

23 гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24 Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

Read full chapter