Деяния на апостолите 4:32-37

Библия, ревизирано издание

Общата собственост на благата при първите християни

^32 (A)А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

^33 (B)И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

^34 (C)А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

^35 (D)и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

³⁶ Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,

^37 (E)като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.