Деяния на апостолите 26:19-32

Библия, ревизирано издание

¹⁹ Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

^20 (A)но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

^21 (B)По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

^22 (C)Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

^23 (D)а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

^24 (E)Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

^26 (F)Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

²⁸ А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

^29 (G)А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

³⁰ Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

^31 (H)И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

^32 (I)А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.