Add parallel Print Page Options

Павел се защитава пред управителя Феликс

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 (A)защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

12 (B)И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 (C)Но това изповядвам пред тебе, че според учението[a], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

15 (D)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 (E)Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 (F)А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

18 (G)А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 (H)но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

Read full chapter

Footnotes

  1. 24:14 От гр. пътя.

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

Read full chapter