⁵ А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁶ И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

^7 (A)И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

⁸ Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

⁹ Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

¹⁰ Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,

¹¹ критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹² И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

¹³ А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.

Проповедта на апостол Петър

¹⁴ А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.

^15 (B)Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;