Песен на Песните 2:8-3:5

Библия, ревизирано издание

⁸ Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,
скача по горите, играе по хълмовете.
^9 (A)Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
^10 (B)Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
¹¹ защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
¹² цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят^[a]
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
^13 (C)по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
^14 (D)О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
^15 (E)Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.
^16 (F)Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова;
пасе стадото си между кремовете.
^17 (G)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка
или млад елен по назъбените планини.

3 ^(H)През нощта на леглото си потърсих онзи,
когото обича душата ми;
потърсих го, но не го намерих.
² Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите –
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
^3 (I)Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
⁴ А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
^5 (J)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.