Add parallel Print Page Options

Възхвала на Бога – Творец и Спасител

95 (A)Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
(B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
(C)Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
(D)Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
(E)защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
(F)не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
(G)когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 (H)Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 (I)затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.

(A)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

10 (B)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

11 И Господ каза на Моисей:

12 (C)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

13 (D)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 (E)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 (F)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 (G)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[a] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 (H)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.

21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

Read full chapter

Footnotes

  1. 16:16 1 гомор е 2,3 литра.

Единството на църквата

11 (A)Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани – с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

12 (B)в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13 (C)А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.

14 (D)Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше,

15 (E)като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир,

16 (F)и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17 (G)И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тези, които бяха близо;

18 (H)защото чрез Него и едните, и другите имаме свой достъп при Отца, в един Дух.

19 (I)Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

20 (J)понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус,

21 (K)върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа;

22 (L)в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Read full chapter