Еклисиаст 6
Библия, ревизирано издание
Суетата на честолюбието и желанията
6 (A)Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
2 (B)човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
3 (C)Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
7 (D)Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 (E)Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек[a],
не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
12 (F)Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
Footnotes
- 6:10 Или: Адам – Червеникав; т.е. направен от червена пръст.
Predikerens 6
Det Norsk Bibelselskap 1930
6 Det er en ulykke som jeg har sett under solen, og som hviler tungt på mennesket:
2 Når Gud gir en mann rikdom og skatter og ære, så han for sin del ikke fattes noget som han attrår, men Gud ikke setter ham i stand til å nyte godt av det, men en fremmed mann får nyte det, så er det tomhet og en ond lidelse.
3 Om en mann får hundre barn og lever i mange år, så tallet på hans levedager blir stort, men hans sjel ikke mettes av det gode, og han heller ikke får nogen jordeferd, da sier jeg: Et ufullbåret foster er bedre faren enn han.
4 For som et intet kom det til verden, og i mørke går det bort, og med mørke blir dets navn skjult,
5 og det har hverken sett eller kjent solen; det har mere ro enn han.
6 Og om han så hadde levd tusen år to ganger, men ikke nytt noget godt - går ikke alt[a] til ett sted?
7 Alt menneskets strev er for hans munn, og allikevel blir hans attrå aldri tilfredsstilt;
8 for hvad fortrin har den vise fremfor dåren? Hvad fortrin har den fattige som vet å skikke sig blandt de levende?
9 Bedre er det at øinene dveler ved det en har, enn at sjelen farer urolig om; også det er tomhet og jag efter vind.
10 Hvad der er blitt til, er for lenge siden nevnt med navn[b], og det er kjent hvad et menneske skal bli; han kan ikke gå i rette med den som er sterkere enn han;
11 for der er mange ord som bare øker tomheten - hvad gagn har mennesket av det?
12 For hvem vet hvad som gagner et menneske i livet, i alle hans tomme levedager, dem han tilbringer som en skygge? For hvem kan si et menneske hvad som skal hende under solen efter hans tid?
Footnotes
- Predikerens 6:6 JBS 30, 23.
- Predikerens 6:10 av Gud.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
