Job 29
New King James Version
Job’s Summary Defense
29 Job further continued his discourse, and said:
2 “Oh, that I were as in months (A)past,
As in the days when God (B)watched over me;
3 (C)When His lamp shone upon my head,
And when by His light I walked through darkness;
4 Just as I was in the days of my prime,
When (D)the friendly counsel of God was over my tent;
5 When the Almighty was yet with me,
When my children were around me;
6 When (E)my steps were bathed with [a]cream,
And (F)the rock poured out rivers of oil for me!
7 “When I went out to the gate by the city,
When I took my seat in the open square,
8 The young men saw me and hid,
And the aged arose and stood;
9 The princes refrained from talking,
And (G)put their hand on their mouth;
10 The voice of nobles was hushed,
And their (H)tongue stuck to the roof of their mouth.
11 When the ear heard, then it blessed me,
And when the eye saw, then it approved me;
12 Because (I)I delivered the poor who cried out,
The fatherless and the one who had no helper.
13 The blessing of a perishing man came upon me,
And I caused the widow’s heart to sing for joy.
14 (J)I put on righteousness, and it clothed me;
My justice was like a robe and a turban.
15 I was (K)eyes to the blind,
And I was feet to the lame.
16 I was a father to the poor,
And (L)I searched out the case that I did not know.
17 I broke (M)the fangs of the wicked,
And plucked the victim from his teeth.
18 “Then I said, (N)‘I shall die in my nest,
And multiply my days as the sand.
19 (O)My root is spread out (P)to the waters,
And the dew lies all night on my branch.
20 My glory is fresh within me,
And my (Q)bow is renewed in my hand.’
21 “Men listened to me and waited,
And kept silence for my counsel.
22 After my words they did not speak again,
And my speech settled on them as dew.
23 They waited for me as for the rain,
And they opened their mouth wide as for (R)the spring rain.
24 If I mocked at them, they did not believe it,
And the light of my countenance they did not cast down.
25 I chose the way for them, and sat as chief;
So I dwelt as a king in the army,
As one who comforts mourners.
Йов 29
Библия, ревизирано издание
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (A)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (B)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (C)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (D)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (E)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (F)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (G)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (H)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (I)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (J)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (K)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (L)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (M)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (N)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (O)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Footnotes
- 29:24 От евр. да направят да падне.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
