Job 29
English Standard Version
Job's Summary Defense
29 And Job again (A)took up his discourse, and said:
2 “Oh, that I were as in the months of old,
as in the days when God watched over me,
3 when his (B)lamp shone upon my head,
and by his light I walked through darkness,
4 as I was in my prime,[a]
when the (C)friendship of God was upon my tent,
5 when the Almighty was yet with me,
when my (D)children were all around me,
6 when my steps were (E)washed with (F)butter,
and (G)the rock poured out for me streams of (H)oil!
7 When I went out to (I)the gate of the city,
when I prepared my seat in the square,
8 the young men saw me and withdrew,
and the aged rose and stood;
9 the princes refrained from talking
and (J)laid their hand on their mouth;
10 the voice of the nobles was hushed,
and their (K)tongue stuck to the roof of their mouth.
11 When the ear heard, it called me blessed,
and when the eye saw, it approved,
12 because I (L)delivered the poor who cried for help,
and the fatherless who had none to help him.
13 (M)The blessing of him who was (N)about to perish came upon me,
and I caused (O)the widow's heart to sing for joy.
14 I (P)put on righteousness, and it clothed me;
my justice was like a robe and (Q)a turban.
15 I was (R)eyes to the blind
and feet to the lame.
16 I was a father to the needy,
and I searched out (S)the cause of him whom I did not know.
17 I (T)broke (U)the fangs of the unrighteous
and made him drop his prey from his teeth.
18 (V)Then I thought, ‘I shall die in my (W)nest,
and I shall multiply my days as (X)the sand,
19 my (Y)roots spread out to (Z)the waters,
with the dew all night on my (AA)branches,
20 my glory fresh with me,
and my (AB)bow ever (AC)new in my hand.’
21 “Men listened to me and waited
and kept silence for my counsel.
22 After I spoke they did not speak again,
and my word (AD)dropped upon them.
23 They waited for me as for the rain,
and they (AE)opened their mouths as for the (AF)spring rain.
24 I smiled on them when they had no confidence,
and (AG)the light of my (AH)face they did not cast down.
25 I chose their way and sat as chief,
and I lived like (AI)a king among his troops,
like one who comforts mourners.
Footnotes
- Job 29:4 Hebrew my autumn days
Йов 29
Библия, ревизирано издание
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (A)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (B)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (C)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (D)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (E)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (F)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (G)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (H)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (I)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (J)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (K)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (L)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (M)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (N)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (O)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Footnotes
- 29:24 От евр. да направят да падне.
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
