Add parallel Print Page Options

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

17 (A)Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
(B)Сигурно ми се присмиват;
и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
(C)Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си;
кой друг би дал ръка за мене,
защото си скрил сърцето им от разум,
затова няма да ги възвисиш.
Който заради плячка предава приятели,
очите на децата му ще изтекат.
(D)Той ме е поставил и поговорка на народа;
и за укор станах аз пред тях.
(E)Помрачиха очите ми от скръб
и всичките ми телесни части станаха като сянка.
Правдивите ще се почудят на това
и невинният ще се повдигне против нечестивия.
(F)А праведният ще се държи в пътя си
и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 (G)А вие всички, моля, пак елате;
обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11 (H)Дните ми преминаха;
намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12 Нощта скоро ще замести деня;
светлината е близо до тъмнината.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 ако съм викал към тлението:
Баща си ми ти, –
към червеите: Майка и сестра сте ми,
15 то къде е сега надеждата ми?
Да! Кой ще види надеждата ми?
16 (I)При вратите на преизподнята ще слезе тя,
когато едновременно ще има покой в пръстта.

17 Надломлен мой дух,
    кончаются мои дни,
    меня ждёт могила.
Поистине, рядом со мной насмешники,
    вижу, как они издеваются.

Заступись за меня Сам перед Собой.
    Кто другой за меня поручится?
Ты закрыл разум моих друзей от понимания,
    поэтому и не дашь им торжествовать.
У того, кто друзей оговаривает за плату, –
    дети ослабеют глазами.

Всевышний сделал меня притчей во языцех,
    тем, кому люди плюют в лицо.
Помутились от горя мои глаза,
    и всё тело моё стало как тень.
Ужаснутся этому праведные,
    и невинные вознегодуют на безбожников.
Но своего пути будет держаться праведный,
    и тот, чьи руки чисты, будет больше и больше утверждаться.
10 Ну, а вы – попробуйте снова!
    Я не найду среди вас мудреца.

11 Мои дни прошли, надежды разбиты,
    желания сердца мертвы,
12 а эти люди ночь превращают в день;
    «Свет, – говорят они, – тьме сродни».
13 Если дом мой – мир мёртвых,
    если я во мгле его расстелю постель
14 и скажу гробу: «Ты мне отец»,
    а червям: «Ты мне мать, ну, а ты – сестра»,
15 то где же моя надежда?
    Кто надежду мою увидит?
16 Она сойдёт к воротам мира мёртвых,
    вместе со мной ляжет в прах.