10 ^(A)Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
² Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо ми ставаш противен.
³ Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш решеното от нечестивите?
^4 (B)Телесни очи ли имаш?
Или гледаш, както гледа човек?
⁵ Твоите дни като дните на човека ли са
или годините Ти – като човешки дни,
⁶ че претърсваш беззаконието ми
и издирваш греха ми,
^7 (C)при все че знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
^8 (D)Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
^9 (E)Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
^10 (F)Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
¹¹ С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
¹² живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
¹³ Но при все това – това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти;
^14 (G)ако съгреша, ме наблюдаваш
и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
^15 (H)Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
^16 (I)защото расте. Гониш ме като лъв
и отново се показваш страшен против мен.
¹⁷ Отново издигаш против мене свидетелите Си^[a]
и увеличаваш гнева Си върху мен;
едно след друго войнства ме нападат.
^18 (J)И така, защо ме извади Ти от утробата?
Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
¹⁹ бих бил, като че не съм бил;
от утробата бих бил отнесен в гроба.
^20 (K)Дните ми не са ли малко? И така, престани
и ме остави да си отдъхна малко.
^21 (L)Преди да отида, откъдето няма да се върна,
в тъмната земя и в смъртната сянка –
²² земя, мрачна като самата тъмнина,
земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
където светлината е като тъмнина.