Job 1
New American Bible (Revised Edition)
I. Prologue
Chapter 1
Job’s Piety. 1 In the land of Uz[a] there was a blameless and upright man named Job,(A) who feared God and avoided evil. 2 Seven sons and three daughters were born to him; 3 and he had seven thousand sheep, three thousand camels, five hundred yoke of oxen, five hundred she-donkeys, and a very large household, so that he was greater than anyone in the East.[b] 4 His sons used to take turns giving feasts, sending invitations to their three sisters to eat and drink with them. 5 And when each feast had run its course, Job would send for them and sanctify them, rising early and offering sacrifices for every one of them. For Job said, “It may be that my children have sinned and cursed[c] God in their hearts.” Job did this habitually.
The Interview Between the Lord and the Satan. 6 (B)One day, when the sons of God[d] came to present themselves before the Lord, the satan also came among them.(C) 7 The Lord said to the satan, “Where have you been?” Then the satan answered the Lord and said,(D) “Roaming the earth and patrolling it.” 8 The Lord said to the satan, “Have you noticed my servant Job? There is no one on earth like him, blameless and upright, fearing God and avoiding evil.” 9 The satan answered the Lord and said, “Is it for nothing that Job is God-fearing? 10 Have you not surrounded him and his family and all that he has with your protection? You have blessed the work of his hands, and his livestock are spread over the land. 11 (E)But now put forth your hand and touch all that he has, and surely he will curse you to your face.” 12 The Lord said to the satan, “Very well, all that he has is in your power; only do not lay a hand on him.” So the satan went forth from the presence of the Lord.
The First Trial. 13 One day, while his sons and daughters were eating and drinking wine in the house of their eldest brother, 14 a messenger came to Job and said, “The oxen were plowing and the donkeys grazing beside them, 15 and the Sabeans[e] carried them off in a raid. They put the servants to the sword, and I alone have escaped to tell you.” 16 He was still speaking when another came and said, “God’s fire has fallen from heaven and struck the sheep and the servants and consumed them; I alone have escaped to tell you.” 17 He was still speaking when another came and said, “The Chaldeans[f] formed three columns, seized the camels, carried them off, and put the servants to the sword; I alone have escaped to tell you.” 18 He was still speaking when another came and said, “Your sons and daughters were eating and drinking wine in the house of their eldest brother, 19 and suddenly a great wind came from across the desert and smashed the four corners of the house. It fell upon the young people and they are dead; I alone have escaped to tell you.”
Job’s Reaction. 20 Then Job arose and tore his cloak and cut off his hair. He fell to the ground and worshiped. 21 He said,
“Naked I came forth from my mother’s womb,(F)
and naked shall I go back there.[g]
The Lord gave and the Lord has taken away;
blessed be the name of the Lord!”
22 In all this Job did not sin,(G) nor did he charge God with wrong.
Footnotes
- 1:1 Uz: somewhere in Edom or Arabia; see Lam 4:21. Job: the name probably means “Where is the (divine) father?” In Hebrew it is almost a homonym with the word for “enemy” (see note on 13:24; cf. 33:10).
- 1:3 The East: that is, east of Palestine.
- 1:5 Cursed: lit., “blessed.” So also in v. 11; 2:5, 9.
- 1:6 Sons of God: members of the divine council; see Gn 6:1–4; Dt 32:8; Ps 82:1. The satan: lit., “adversary” (as in 1 Kgs 11:14). Here a member of the heavenly court, “the accuser” (Zec 3:1). In later biblical traditions this character will be developed as the devil (Gk. diabolos, “adversary”).
- 1:15 Sabeans: from southern Arabia.
- 1:17 Chaldeans: from southern Mesopotamia; in the mid-first millennium B.C., synonymous with “Babylonians.”
- 1:21 Go back there: to the earth; cf. Gn 2:7; see note on Sir 40:1.
Йов 1
Библия, ревизирано издание
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
Footnotes
- 1:1 Или: Авситис. Вж. Бит. 10:23; 22:20,21; 36:28.
Scripture texts, prefaces, introductions, footnotes and cross references used in this work are taken from the New American Bible, revised edition © 2010, 1991, 1986, 1970 Confraternity of Christian Doctrine, Inc., Washington, DC All Rights Reserved. No part of this work may be reproduced or transmitted in any form or by any means, electronic or mechanical, including photocopying, recording, or by any information storage and retrieval system, without permission in writing from the copyright owner.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
