Jan 12
Slovo na cestu
Žena pomazává Ježíše drahocennou mastí
12 Asi týden před Velikonocemi se Ježíš vrátil do Betanie, kde žil vzkříšený Lazar. 2 Na Ježíšovu počest připravili večeři. Marta obsluhovala a u stolu seděl i Lazar. 3 Marie vzala nádobku s drahým olejem, který byl vyroben z pravého nardu. Pomazala jím Ježíšovy nohy a utřela mu je svými vlasy. Vůně nardu naplnila celý dům.
4 Jeden z Ježíšových učedníků – Jidáš Iškariotský, který ho pak zradil, nesouhlasil s počínáním Marie. Řekl jí: 5 „Proč tak vzácný olej raději neprodáš? Vždyť by na něj musel dělník pracovat celý rok. Utržené peníze se mohly rozdat chudým.“ 6 Jidáš to neřekl ze soucitu s chudými, ale proto, že byl zloděj. Staral se o společnou pokladnu, avšak často si z ní něco přisvojil.
7 Ježíš mu k tomu řekl: „Nech ji, připravila mne tím na můj pohřeb. 8 Chudé budete mít mezi sebou stále, ale já už tu s vámi dlouho nebudu.“
9 Poutníci v Jeruzalémě se brzo dověděli o Ježíšově pobytu v Betanii. Ve velkých zástupech se za ním vypravili. Nepřitahoval je však jenom Ježíš, ale chtěli spatřit i vzkříšeného Lazara. 10 Přední židovští kněží se proto usnesli, že odstraní i Lazara, 11 protože byl přesvědčivým dokladem Ježíšovy moci. Mnoho lidí kvůli němu věřilo.
Ježíš vjíždí do Jeruzaléma na oslici
12 Příštího dne se po Jeruzalémě rozkřiklo, že do města přichází Ježíš. Shromáždil se velký dav lidí a šli ho vítat. 13 Natrhali palmové ratolesti a nadšeně volali:
„Sláva Ježíši!
Ať žije Mesiáš!
Ať žije náš Král!“
14 Ježíš k nim přijel na oslátku a tak se naplnila předpověď dávného izraelského proroka:
15 „Neboj se, Jeruzaléme.
Tvůj král se blíží,
přijíždí na oslátku.“
(Ježíšovi učedníci si tehdy tuto souvislost neuvědomili. 16 Teprve po Ježíšově vzkříšení pochopili, že se tenkrát naplnilo proroctví.)
17 Ježíše doprovázelo mnoho svědků Lazarova vzkříšení. Všem o tomto divu vyprávěli, 18 a tím zástup narůstal. 19 Farizejů se zmocnila panika: „Jsme ztraceni! Všichni se k němu přidávají.“
Ježíš vysvětluje, proč musí zemřít
20 V Jeruzalémě bylo i několik Řeků, kteří přišli oslavit velikonoční svátky spolu s Židy. Chtěli Ježíše poznat, 21 a tak poprosili o pomoc Ježíšova učedníka Filipa: „Pane, rádi bychom se setkali s tvým učitelem.“
22 Filip vyrozuměl o jejich prosbě Ondřeje a společně to sdělili Ježíšovi.
23 Ježíš jim na to řekl: „Blíží se chvíle, kdy dílo Božího Syna bude dovršeno. 24 Pšeničné zrno, které není zaseto do země, se sice zachová, ale zůstane samo a bez užitku. Zaseté zrno odumírá, aby mohlo vzklíčit a přinést hojný užitek. 25 Ten, kdo hledá jen vlastní prospěch, prohraje všechno, kdo mi však dá svůj život k dispozici, bude zachráněn pro věčnost. 26 Svěřit mi svůj život znamená následovat důsledně mého příkladu. To znamená jít cestou radosti i utrpení. Takového služebníka si i můj Otec váží.
27 Nyní mne svírá úzkost. Mám říci: Otče, uchraň mne toho, co se na mne valí? Ne, tím bych zradil svoje poslání. 28 Otče, proveď svůj plán záchrany, ukaž lidem svoji slávu!“
Vzápětí se z nebe ozval hlas: „Již jsem to učinil a ještě učiním.“ 29 Ježíš v té chvíli stál uprostřed velkého davu lidí. Někteří z nich tvrdili, že zahřmělo. Jiní mínili: „To k němu mluvil anděl.“
30 „Hlas, který jste slyšeli, nepromluvil kvůli mně, ale kvůli vám,“ vysvětloval Ježíš. 31 „Teď se rozhoduje o tomto světě. Satanova nadvláda nad lidmi bude zlomena. 32-33 Tím, že za lidi zemřu, vysvobodím je z jeho tyranie a vezmu je pod svoji ochranu.“
34 „Mluvíš o smrti?“ ozvalo se ze zástupu. „Vždyť Písmo říká o Mesiáši, že bude žít navždy. O kom to tedy vlastně mluvíš?“
35 Ježíš jim odpověděl: „Světlo vám zůstane už jen krátce. Važte si ho, dokud svítí. Jděte za světlem, jinak se ocitnete ve tmě. A beze světla ztratíte cestu. 36 Uvěřte tomu světlu a nechte se jím naplnit, aby z vás svítilo dál, až tu nebude.“ Po těchto slovech se Ježíš vzdálil a skryl se.
Většina v Ježíše neuvěřila
37 I když Ježíš učinil mnoho zázraků, lidé mu stejně neuvěřili 38 a tak se potvrdila slova proroka Izajáše:
„Pane, kdo uvěřil našim slovům?
Kdo poznal Boží moc?“
39 Prorok Izajáš dále ukazuje, jaký důsledek Bůh vyvodil z jejich nevíry.
40 „Zaslepil jejich oči a zatvrdil srdce,
takže nevidí a nechápou.
Neobrátí se k Bohu,
aby jim mohl pomoci.“
41 Prorok zde mluví o Mesiáši a jeho majestátu.
42 V Ježíše uvěřilo sice mnoho významných mužů, ale veřejně se k němu nepřiznali, protože se báli o své postavení. 43 Záleželo jim více na lidském než na Božím hodnocení.
Ježíš shrnuje své učení
44 Ježíš mluvil naléhavě k lidem: „Kdo mně věří, věří Bohu, který mne poslal. 45 Kdo mne vidí, vidí také toho, z jehož vůle přicházím. 46 Přišel jsem na svět jako světlo, a kdo ve mne uvěří, nezůstane ve tmě. 47 Kdo slyší má slova a nedbá na ně, toho nesoudím. Nepřišel jsem svět soudit, ale zachránit. 48 Kdo mne odmítá a má slova nepřijímá, ten má již svého soudce: moje slova ho budou soudit v poslední den. 49-50 Říkám jen to, čím mne Otec pověřil, a moje poselství přináší věčný život. To, co vám říkám, jsou Otcova slova.“
John 12
New King James Version
The Anointing at Bethany(A)
12 Then, six days before the Passover, Jesus came to Bethany, (B)where Lazarus was [a]who had been dead, whom He had raised from the dead. 2 (C)There they made Him a supper; and Martha served, but Lazarus was one of those who sat at the table with Him. 3 Then (D)Mary took a pound of very costly oil of (E)spikenard, anointed the feet of Jesus, and wiped His feet with her hair. And the house was filled with the fragrance of the oil.
4 But one of His disciples, (F)Judas Iscariot, Simon’s son, who would betray Him, said, 5 “Why was this fragrant oil not sold for [b]three hundred denarii and given to the poor?” 6 This he said, not that he cared for the poor, but because he was a thief, and (G)had the money box; and he used to take what was put in it.
7 But Jesus said, “Let her alone; [c]she has kept this for the day of My burial. 8 For (H)the poor you have with you always, but Me you do not have always.”
The Plot to Kill Lazarus
9 Now a great many of the Jews knew that He was there; and they came, not for Jesus’ sake only, but that they might also see Lazarus, (I)whom He had raised from the dead. 10 (J)But the chief priests plotted to put Lazarus to death also, 11 (K)because on account of him many of the Jews went away and believed in Jesus.
The Triumphal Entry(L)
12 (M)The next day a great multitude that had come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem, 13 took branches of palm trees and went out to meet Him, and cried out:
“Hosanna!
(N)‘Blessed is He who comes in the name of the Lord!’
The King of Israel!”
14 (O)Then Jesus, when He had found a young donkey, sat on it; as it is written:
15 “Fear(P) not, daughter of Zion;
Behold, your King is coming,
Sitting on a donkey’s colt.”
16 (Q)His disciples did not understand these things at first; (R)but when Jesus was glorified, (S)then they remembered that these things were written about Him and that they had done these things to Him.
17 Therefore the people, who were with Him when He called Lazarus out of his tomb and raised him from the dead, bore witness. 18 (T)For this reason the people also met Him, because they heard that He had done this sign. 19 The Pharisees therefore said among themselves, (U)“You see that you are accomplishing nothing. Look, the world has gone after Him!”
The Fruitful Grain of Wheat
20 Now there (V)were certain Greeks among those (W)who came up to worship at the feast. 21 Then they came to Philip, (X)who was from Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, “Sir, we wish to see Jesus.”
22 Philip came and told Andrew, and in turn Andrew and Philip told Jesus.
23 But Jesus answered them, saying, (Y)“The hour has come that the Son of Man should be glorified. 24 Most assuredly, I say to you, (Z)unless a grain of wheat falls into the ground and dies, it remains alone; but if it dies, it produces much [d]grain. 25 (AA)He who loves his life will lose it, and he who hates his life in this world will keep it for eternal life. 26 If anyone serves Me, let him (AB)follow Me; and (AC)where I am, there My servant will be also. If anyone serves Me, him My Father will honor.
Jesus Predicts His Death on the Cross
27 (AD)“Now My soul is troubled, and what shall I say? ‘Father, save Me from this hour’? (AE)But for this purpose I came to this hour. 28 Father, glorify Your name.”
(AF)Then a voice came from heaven, saying, “I have both glorified it and will glorify it again.”
29 Therefore the people who stood by and heard it said that it had thundered. Others said, “An angel has spoken to Him.”
30 Jesus answered and said, (AG)“This voice did not come because of Me, but for your sake. 31 Now is the judgment of this world; now (AH)the ruler of this world will be cast out. 32 And I, (AI)if I am [e]lifted up from the earth, will draw (AJ)all peoples to Myself.” 33 (AK)This He said, signifying by what death He would die.
34 The people answered Him, (AL)“We have heard from the law that the Christ remains forever; and how can You say, ‘The Son of Man must be lifted up’? Who is this Son of Man?”
35 Then Jesus said to them, “A little while longer (AM)the light is with you. (AN)Walk while you have the light, lest darkness overtake you; (AO)he who walks in darkness does not know where he is going. 36 While you have the light, believe in the light, that you may become (AP)sons of light.” These things Jesus spoke, and departed, and (AQ)was hidden from them.
Who Has Believed Our Report?
37 But although He had done so many (AR)signs before them, they did not believe in Him, 38 that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke:
(AS)“Lord, who has believed our report?
And to whom has the arm of the Lord been revealed?”
39 Therefore they could not believe, because Isaiah said again:
40 “He(AT) has blinded their eyes and hardened their hearts,
(AU)Lest they should see with their eyes,
Lest they should understand with their hearts and turn,
So that I should heal them.”
41 (AV)These things Isaiah said [f]when he saw His glory and spoke of Him.
Walk in the Light
42 Nevertheless even among the rulers many believed in Him, but (AW)because of the Pharisees they did not confess Him, lest they should be put out of the synagogue; 43 (AX)for they loved the praise of men more than the praise of God.
44 Then Jesus cried out and said, (AY)“He who believes in Me, (AZ)believes not in Me (BA)but in Him who sent Me. 45 And (BB)he who sees Me sees Him who sent Me. 46 (BC)I have come as a light into the world, that whoever believes in Me should not abide in darkness. 47 And if anyone hears My words and does not [g]believe, (BD)I do not judge him; for (BE)I did not come to judge the world but to save the world. 48 (BF)He who rejects Me, and does not receive My words, has that which judges him—(BG)the word that I have spoken will judge him in the last day. 49 For (BH)I have not spoken on My own authority; but the Father who sent Me gave Me a command, (BI)what I should say and what I should speak. 50 And I know that His command is everlasting life. Therefore, whatever I speak, just as the Father has told Me, so I (BJ)speak.”
Footnotes
- John 12:1 NU omits who had been dead
- John 12:5 About one year’s wages for a worker
- John 12:7 NU that she may keep
- John 12:24 Lit. fruit
- John 12:32 Crucified
- John 12:41 NU because
- John 12:47 NU keep them
Йоан 12
Библия, ревизирано издание
Помазването на Исус Христос във Витания
12 (A)А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 (B)Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3 (C)Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6 (D)А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата[a], вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 (E)Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.
9 (F)А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
10 (G)А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11 (H)защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.
Тържественото влизане в Йерусалим
12 (I)На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,
13 (J)взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар!
14 (K)А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 (L)„Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде,
възседнал осле.“
16 (M)Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.
17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.
18 (N)По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 (O)Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.
Елините искат да видят Исус Христос
20 (P)А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.
21 (Q)Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.
22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.
23 (R)А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 (S)Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.
25 (T)Който обича живота[b] си, ще го изгуби; а който мрази живота[c] си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 (U)Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Исус Христос говори за Своята смърт
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.
28 (V)Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.
29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.
30 (W)Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31 (X)Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 (Y)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 (Z)А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.
34 (AA)Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?
35 (AB)Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 (AC)Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.
37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 (AD)за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза:
„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?
И мишцата Господня на кого се е открила?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:
40 (AE)„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
за да се обърнат и да ги изцеля.“
41 (AF)Това каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.
42 (AG)Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (AH)защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.
44 (AI)А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.
45 (AJ)И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 (AK)Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,
47 (AL)и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 (AM)Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 (AN)Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
Copyright © 1988 by Biblica
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
