Acts 8
Christian Standard Bible Anglicised
Saul the Persecutor
8 Saul agreed with putting him to death.
On that day a severe persecution broke out against the church in Jerusalem, and all except the apostles were scattered throughout the land of Judea and Samaria.(A) 2 Devout men buried Stephen and mourned deeply over him. 3 Saul,(B) however, was ravaging the church. He would enter house after house, drag off men and women, and put them in prison.(C)
Philip in Samaria
4 So those who were scattered went on their way preaching the word. 5 Philip went down to a[a] city in Samaria and proclaimed the Messiah to them.(D) 6 The crowds were all paying attention to what Philip said, as they listened and saw the signs he was performing. 7 For unclean spirits, crying out with a loud voice, came out of many who were possessed, and many who were paralysed and lame were healed.(E) 8 So there was great joy in that city.
The Response of Simon
9 A man named Simon had previously practised sorcery in that city and amazed the Samaritan people, while claiming to be somebody great.(F) 10 They all paid attention to him, from the least of them to the greatest, and they said, ‘This man is called the Great Power of God.’[b](G) 11 They were attentive to him because he had amazed them with his sorceries for a long time. 12 But when they believed Philip, as he proclaimed the good news about the kingdom of God and the name of Jesus Christ, both men and women were baptised.(H) 13 Even Simon himself believed. And after he was baptised, he followed Philip everywhere and was amazed as he observed the signs and great miracles(I) that were being performed.
Simon’s Sin
14 When the apostles who were at Jerusalem heard that Samaria had received the word of God, they sent Peter and John to them.(J) 15 After they went down there, they prayed for them so that the Samaritans might receive the Holy Spirit because he had not yet come down on any of them. 16 (They had only been baptised in the name of the Lord Jesus.(K)) 17 Then Peter and John laid their hands on them, and they received the Holy Spirit.
18 When Simon saw that the Spirit[c] was given through the laying on of the apostles’ hands, he offered them money, 19 saying, ‘Give me this power also so that anyone I lay hands on may receive the Holy Spirit.’
20 But Peter told him, ‘May your silver be destroyed with you, because you thought you could obtain the gift of God with money!(L) 21 You have no part or share in this matter, because your heart is not right before God.(M) 22 Therefore repent of this wickedness of yours, and pray to the Lord that, if possible, your heart’s intent may be forgiven. 23 For I see you are poisoned by bitterness and bound by wickedness.’(N)
24 ‘Pray to the Lord for me,’ Simon replied, ‘so that nothing you have said may happen to me.’(O)
25 So, after they had testified and spoken the word of the Lord, they travelled back to Jerusalem, preaching the gospel in many villages of the Samaritans.
The Conversion of the Ethiopian Official
26 An angel of the Lord spoke to Philip: ‘Get up and go south to the road that goes down from Jerusalem to Gaza.’ (This is the desert road.[d](P)) 27 So he got up and went. There was an Ethiopian man, a eunuch(Q) and high official of Candace, queen of the Ethiopians, who was in charge of her entire treasury. He had come to worship in Jerusalem(R) 28 and was sitting in his chariot on his way home, reading the prophet Isaiah aloud.
29 The Spirit told Philip, ‘Go and join that chariot.’(S)
30 When Philip ran up to it, he heard him reading the prophet Isaiah, and said, ‘Do you understand what you’re reading? ’
31 ‘How can I,’ he said, ‘unless someone guides me? ’ So he invited Philip to come up and sit with him. 32 Now the Scripture passage he was reading was this:
He was led like a sheep to the slaughter,
and as a lamb is silent before its shearer,
so he does not open his mouth.
33 In his humiliation justice was denied him.
Who will describe his generation?
For his life is taken from the earth.[e](T)
34 The eunuch said to Philip, ‘I ask you, who is the prophet saying this about – himself or someone else? ’ 35 Philip proceeded to tell him the good news about Jesus, beginning with that Scripture.(U)
36 As they were travelling down the road, they came to some water. The eunuch said, ‘Look, there’s water. What would keep me from being baptised? ’[f] 38 So he ordered the chariot to stop, and both Philip and the eunuch went down into the water, and he baptised him. 39 When they came up out of the water, the Spirit of the Lord(V) carried Philip away, and the eunuch did not see him any longer but went on his way rejoicing. 40 Philip appeared in[g] Azotus,[h] and he was travelling and preaching the gospel in all the towns until he came to Caesarea.(W)
Footnotes
- 8:5 Other mss read the
- 8:10 Or ‘This is the power of God called Great
- 8:18 Other mss add Holy
- 8:26 Or is a desert place
- 8:32–33 Is 53:7–8
- 8:36 Some mss include v. 37: Philip said, ‘If you believe with all your heart you may’. And he replied, ‘I believe that Jesus Christ is the Son of God’.
- 8:40 Or Philip was found at, or Philip found himself in
- 8:40 Or Ashdod
Деяния на апостолите 8
Библия, ревизирано издание
Преследването на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии.
2 (B)И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.
3 (C)А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.
Филип в Самария
4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 (D)Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.
6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.
7 (E)Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени,
8 така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосника
9 (F)А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария.
10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 (G)Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.
14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,
15 (H)които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;
16 (I)защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.
17 (J)Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:
19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.
20 (K)А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 (L)Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;
23 (M)понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.
24 (N)А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.
25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Филип и етиопецът
26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.
27 (O)И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.
30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.
32 (P)А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
„Като овца бе заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отвори устата Си.
33 В унижение Той бе лишен от правосъдие,
а Неговия род –
кой ще опише?
Защото животът Му се отнема от земята.“
34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?
35 (Q)А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.
36 (R)И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (S)И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.
39 (T)А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.
Hechos 8
Nueva Biblia de las Américas
8 Y Saulo estaba de completo acuerdo con ellos en su muerte(A).
Saulo persigue a la iglesia
En aquel día se desató una gran persecución en contra de la iglesia(B) en Jerusalén, y todos fueron esparcidos(C) por las regiones de Judea y Samaria(D), excepto los apóstoles. 2 Algunos hombres piadosos sepultaron a Esteban y lloraron a gran voz[a] por él. 3 Pero Saulo hacía estragos en la iglesia(E) entrando de casa en casa, y arrastrando a hombres y mujeres, los echaba en[b] la cárcel(F).
Predicación de Felipe en Samaria
4 Así que los que habían sido esparcidos(G) iban predicando la palabra(H). 5 Felipe(I), descendiendo a la ciudad de Samaria, les predicaba a Cristo[c]. 6 Y las multitudes unánimes prestaban atención a lo que Felipe decía, al oír y ver las señales[d] que hacía. 7 Porque de muchos que tenían espíritus inmundos, estos salían de ellos(J) gritando a gran voz; y muchos que habían sido paralíticos y cojos eran sanados(K). 8 Y había gran regocijo(L) en aquella ciudad.
Simón el mago
9 Hacía tiempo que cierto hombre llamado Simón, estaba ejerciendo la magia(M) en la ciudad y asombrando a la gente de Samaria, pretendiendo ser un gran personaje(N); 10 y todos, desde el menor hasta el mayor, le prestaban atención, y decían: «Este es el que se llama el Gran Poder de Dios(O)».
11 Le prestaban atención porque por mucho tiempo los había asombrado con sus artes mágicas(P). 12 Pero cuando creyeron a Felipe, que anunciaba las buenas nuevas[e] del reino de Dios(Q) y el nombre de Cristo Jesús, se bautizaban(R), tanto hombres como mujeres. 13 Y aun Simón mismo creyó; y después de bautizarse, continuó con Felipe, y estaba atónito al ver las señales(S) y los grandes milagros(T) que se hacían.
Pedro y Juan en Samaria
14 Cuando los apóstoles que estaban en Jerusalén(U) oyeron que Samaria había recibido la palabra de Dios, les enviaron a Pedro y a Juan(V), 15 quienes descendieron y oraron por ellos para que recibieran el Espíritu Santo(W). 16 Porque todavía no había descendido el Espíritu Santo sobre ninguno de ellos(X); solo habían sido bautizados en el nombre del Señor Jesús(Y). 17 Entonces Pedro y Juan les imponían(Z) las manos, y recibían el Espíritu Santo(AA).
18 Cuando Simón vio que el Espíritu se daba por la imposición de las manos de los apóstoles, les ofreció dinero, 19 y les dijo: «Denme también a mí esta autoridad, de manera que todo aquel sobre quien ponga mis manos reciba el Espíritu Santo».
20 Entonces Pedro le contestó: «Que tu plata perezca[f] contigo, porque pensaste que podías obtener el don de Dios con dinero(AB). 21 No tienes parte ni suerte(AC) en este asunto[g], porque tu corazón no es recto delante de Dios(AD). 22 Por tanto, arrepiéntete de esta tu maldad, y ruega al Señor que si es posible se te perdone el intento de tu corazón(AE). 23 Porque veo que estás en hiel de amargura y en cadena[h] de iniquidad(AF)».
24 Pero Simón respondió: «Rueguen ustedes al Señor por mí, para que no me sobrevenga nada de lo que han dicho».
25 Y ellos, después de haber testificado solemnemente(AG) y hablado la palabra del Señor(AH), iniciaron el regreso a Jerusalén anunciando el evangelio(AI) en muchas aldeas de los samaritanos(AJ).
Felipe y el etíope eunuco
26 Un ángel del Señor(AK) le dijo a Felipe(AL): «Levántate y ve hacia el sur, al camino que desciende de Jerusalén a Gaza(AM)». Este es un camino desierto[i]. 27 Él se levantó y fue. Y había un[j] eunuco etíope(AN), alto oficial de Candace, reina de los etíopes, el cual estaba encargado de todos sus tesoros, que había venido a Jerusalén para adorar(AO). 28 Regresaba a su país sentado en su carruaje, y leía al profeta Isaías. 29 Y el Espíritu dijo(AP) a Felipe: «Ve y júntate a ese carruaje».
30 Cuando Felipe se acercó corriendo, le oyó leer al profeta Isaías, y le preguntó: «¿Entiende usted lo que lee?». 31 El eunuco le respondió: «¿Cómo podré, a menos que alguien me guíe?». E invitó a Felipe a que subiera y se sentara con él. 32 El pasaje de la Escritura que estaba leyendo era este:
«(AQ)Como oveja fue llevado al matadero;
Y como cordero, mudo delante del que lo trasquila,
No abre Él Su boca.
33 -»En Su humillación no se le hizo justicia[k];
¿Quién contará[l] Su generación[m]?
Porque Su vida es quitada de la tierra».
34 El eunuco le dijo a Felipe: «Le ruego que me diga, ¿de quién dice esto el profeta? ¿De sí mismo, o de algún otro?». 35 Entonces Felipe(AR), comenzando con este pasaje de la Escritura, le anunció el evangelio(AS) de Jesús(AT). 36 Yendo por el camino, llegaron a un lugar donde había agua; y el eunuco dijo*: «Ahí hay agua. ¿Qué impide que yo sea bautizado(AU)?». 37 [n]Y Felipe le dijo: «Si usted cree con todo su corazón, puede». «Creo que Jesucristo es el Hijo de Dios», respondió el eunuco.
38 Y mandó parar el carruaje; ambos descendieron al agua, y Felipe lo bautizó. 39 Al salir ellos del agua, el Espíritu del Señor arrebató(AV) a Felipe; y no lo vio más el eunuco, que continuó su camino gozoso. 40 Pero Felipe se encontró[o] en Azoto[p](AW), y por donde pasaba, anunciaba el evangelio en todas las ciudades(AX), hasta que llegó a Cesarea(AY).
Footnotes
- 8:2 Lit. e hicieron gran lamentación.
- 8:3 Lit. entregaba a.
- 8:5 I.e. el Mesías.
- 8:6 O los milagros.
- 8:12 O el evangelio.
- 8:20 Lit. sea para perdición.
- 8:21 O esta enseñanza.
- 8:23 O grillos, o, esclavitud.
- 8:26 O Esta ciudad está desierta.
- 8:27 Lit. un hombre.
- 8:33 Lit. su justicia fue quitada.
- 8:33 O describirá.
- 8:33 O familia, u origen.
- 8:37 Los mss. más antiguos no incluyen el vers. 37.
- 8:40 O fue hallado.
- 8:40 En el Antiguo Testamento, Asdod.
Copyright © 2024 by Holman Bible Publishers.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Nueva Biblia de las Américas™ NBLA™ Copyright © 2005 por The Lockman Foundation
