²² Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

³⁸ тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;

⁶ Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

¹⁵ И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.