^30 (A)А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.

^33 (A)И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!