1 Книга на Царете 1:20-28
Библия, ревизирано издание
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[a]; защото си каза: От Господа го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21 (A)След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.
22 (B)Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 (C)Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.
24 (D)И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 (E)След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.
26 (F)А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.
27 (G)За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.
28 (H)Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[b] на Господа. И тя се поклони там на Господа.
Read full chapter
Първо Царе 1:20-28
1940 Bulgarian Bible
20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих.
21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.
23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
26 И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.
Read full chapterCopyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com