Йеремия 12
Библия, ревизирано издание
Обещание към Израилевите съседни народи
12 (A)Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе;
но пак да разисквам с Тебе за присъдите Ти:
Защо успява пътят на нечестивите?
Защо са охолни всички, които постъпват коварно?
2 (B)Насадил си ги и те даже се вкорениха;
растат, даже и принасят плод;
Ти си близо до устата им,
а далеч от сърцата[a] им.
3 (C)Но Ти, Господи, ме познаваш;
виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб;
отдели ги като овце за клане
и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.
4 (D)Докога ще жалее страната
и ще съхне тревата на цялата земя?
Загинаха животните и птиците
поради нечестието на жителите ѝ,
защото казаха: Той няма да види сетнината ни.
5 (E)Ако тичаш с пешаците и те те изморят,
тогава как ще се надбягваш с конете?
И макар че в мирна страна си в безопасност,
но какво би направил при прииждането на Йордан?
6 (F)Защото братята ти и бащиният ти дом –
даже и те се отнесоха коварно към тебе.
Да! И те извикаха след тебе с висок глас;
но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.
7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си,
предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите ѝ.
8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора;
то издаде гласа си против Мене;
затова го намразих.
9 (G)Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица;
хищните птици от всяка страна са против него;
идете, съберете всички полски зверове,
докарайте ги да го изпоядат.
10 (H)Много овчари развалиха лозето Ми,
потъпкаха Моя дял,
обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
11 (I)Превърнаха го в пустота;
той, като запустен, жалее пред Мене;
цялата страна е опустошена,
защото няма кой да вземе това присърце.
12 По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители;
защото мечът Господен погубва
от единия край на страната до другия;
никоя твар няма мир.
13 (J)Сяха жито, но са пожънали тръни;
трудиха се, но никак не се ползват от труда си;
и така, засрамете се от тези си произведения
поради пламенния гняв на Господа.
14 (K)Така говори Господ
против всичките ми зли съседи,
които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва:
Ето, ще ги изтръгна от земята им
и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях;
15 (L)и след като ги изтръгна,
пак ще им покажа милост
и ще ги върна – всеки човек в наследството му
и всеки човек в земята му.
16 (M)И ако научат добре обходата на Моя народ,
да се кълнат в Моето име, като казват:
Заклевам се в живота на Господа!
(както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал),
тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми.
17 (N)Но ако не послушат,
съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ,
казва Господ.
Footnotes
- 12:2 От евр. вътрешностите.
耶利米书 12
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
耶利米的抱怨
12 耶和华啊，每次我与你争论，
都显明你是对的。
然而，我还是对你的公正有所不解：
为什么恶人总是得势？
为什么诡诈之人反而生活安逸？
2 你栽培他们，让他们生根长大，
结出果实。
他们嘴上尊崇你，
心却远离你。
3 但耶和华啊，你认识我，了解我，
察验我的内心。
求你拖走他们，
就像拖走待宰的羊，
留到宰杀之日。
4 大地哀恸、
田野的植物枯槁要到何时呢？
由于这地方居民的罪恶，
野兽和飞鸟都灭绝了。
他们说：“上帝看不见我们的行为[a]。”
5 耶和华说：“如果你与步行的人竞走，
尚且感到疲乏，
又怎能与马赛跑呢？
如果你在宽阔之地尚且跌倒，
在约旦河边的丛林中又会怎样呢？
6 你的弟兄和家人都背叛了你，
与你作对。
任他们甜言蜜语，你不要相信。
7 “我已离开我的殿，
撇弃我的产业，
把我爱的子民交给他们的敌人。
8 我的子民像林中的狮子一样向我吼叫，
因此我憎恶他们；
9 我的子民就像一只带斑点的鸷鸟，
被其他鸷鸟围攻。
招聚野兽来吞吃它吧！
10 列国的首领毁坏我的葡萄园，
践踏我美好的土地，
使它荒凉；
11 他们使这片土地荒凉，
以致它在我面前哀哭。
遍地如此荒凉，却无人在意。
12 杀戮者已来到旷野中光秃的山岭，
耶和华使刀剑横扫全境，
无人幸免。
13 我的子民播种麦子，
却收割荆棘；
辛勤耕耘，却一无所获。
他们必因耶和华的烈怒而收获羞辱。”
14 耶和华说：“邪恶的邻国侵占了我赐给我以色列子民的土地，我要把这些恶邻逐出他们的本土，正如我要逐出犹大一样。 15 我逐出他们以后，还要再怜悯他们，把他们带回各自的家园和故土。 16 如果他们真心接受我子民的信仰，凭永活的耶和华之名起誓，正如他们教导我子民向巴力起誓一样，他们便能成为我的子民。 17 如果哪一国不听我的话，我必把它连根拔起，彻底毁灭。这是耶和华说的。”
Footnotes
- 12:4 “上帝看不见我们的行为”参照《七十士译本》，希伯来文也可译作“他（指耶利米）看不见我们的结局”。
Книга Пророка Єремії 12
Ukrainian Bible: Easy-to-Read Version
Єремія скаржиться Богу
12 О Господи, Ти—завжди справедливий,
коли я сперечаюся з Тобою.
Та я спитаю про те,
що я вважаю є несправедливим.
Чому життя у нечестивців таке щасливе?
Чом змовникам вдаються їхні справи?
2 Ти насадив їх, розрослись вони
і навіть почали плодоносити.
Ти—на устах у них,
але далеко від сердець.
3 Та ж Господи, мене Ти знаєш,
бачив сам моє життя,
Ти серце моє випробував неодночасно.
Ти відбери їх, ніби тих овець,
що на заріз призначені.
4 Як довго ще землі тужити,
як довго сохнути траві на полі?
За лиходійства тих, хто населяє їх,
і звірі, і птахи пощезли.
Бо люди ці кажуть: «Єремія не зможе побачити,
що нас чекає в наших днях прийдешніх,
бо недовгі будуть дні його».
Господь відповідає Єремії
5 Якщо ти біг із пішими і виснажився,
то як же ти змагатимешся з кіньми?
Якщо ти сили втратив всі в мирній землі,
то як же житимеш в землі небезпечній.
Що ж робитимеш ти в чагарях Йордану?
6 Адже брати твої і батька твого дім,
і ті позмовлялись проти тебе.
Вони сварили голосно тебе,
не вір їм, хоч іноді вони й приємне кажуть.
Господь зрікається Юдеї
7 Покинув Я Свій дім,
відцуравшись спадщини Своєї[a].
Віддав щонайрідніше ворогам Своїм.
8 Народ Мій постав проти Мене,
ніби лев у лісі рик здійняв.
Тому Я їх відкинув від Себе.
9 Чи Спадщина Моя подібна вмираючій тварині,
що звідусіль летять на неї хижі птиці?
Сюди, збирайся, все живе, що є у полі,
сюди, бо ж тут пожива є.
10 Багато пастухів (лідерів)
спустошили мій виноградник.
Вони ретельно витоптали все,
і Спадщину улюблену Мою
перетворили на пустелю голу.
11 Вони її на пустку обернули,
вона безлюдна та спустошена.
Її спустошено, тому що жодної людини
не залишилося подбати за нею.
12 І через те прийшли руйнівники[b] із голих місць пустелі,
бо меч Господній карає всіх з кінця в кінець землі,
живій істоті жодній не спастися.
13 Вони посіяти пшеницю,
але збирати будуть будяки.
Так тяжко працювали, але марно,
тож їм буде соромно за свій врожай,
бо гнів Господній буде вилито на них.
Обіцянка Господа сусідам Ізраїлю
14 Ось що Господь каже: «Щодо всіх мешканців землі, які наблизилися до Спадщини Моєї, що Я віддав у володіння Моєму народові ізраїльському, Я викореню їх з їхньої землі і вирву Юдин дім з-поміж них. 15 А після того, як вирву їх, Я знову змилостивлюся над ними, та поверну їх кожного до свого спадку, і кожного до землі його. 16 Якщо ж і справді навчаться праведності Мого народу, й присягатимуться іменем Моїм, кажучи: „Як Господь живе…”,—так само, як вони раніше навчили народ Мій клястися Ваалом, тоді оселяться серед дітей Ізраїлю. 17 Але якщо ж не слухатимуть вони, тоді напевне вирву із корінням, та знищу Я народ увесь». Так каже Господь.
Йеремия 12
1940 Bulgarian Bible
12 Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?
2 Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.
3 Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш <какво е> сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
4 До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.
5 Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?
6 Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; <Но> не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.
7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.
8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.
9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.
10 Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
11 Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,
12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.
13 Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от <тия> си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.
14 Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, <като казва>: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;
15 И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.
16 И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.
17 Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.
Свята Біблія: Сучасною мовою (УСП) © 1996, 2019 Bible League International
© 1995-2005 by Bibliata.com