罗马书 4
Chinese New Version (Traditional)
亞伯拉罕因信稱義
4 那麼，論到在血統（“血統”原文作“肉身”）上作我們祖先的亞伯拉罕所經驗的，我們可以說甚麼呢？ 2 亞伯拉罕若是因行為稱義，就有可誇的，只是不能在 神面前誇口。 3 經上怎麼樣說呢？“亞伯拉罕信 神，這就算為他的義。” 4 作工的得工資，不算是恩典，是他應得的。 5 可是，那不作工而只信那稱不敬虔的人為義的 神的，他的信就算為義了。 6 大衛也是這樣說，那不靠行為而蒙 神算為義的人是有福的！ 7 “過犯得蒙赦免，罪惡得到遮蓋的人，是有福的； 8 主不算為有罪的，這人是有福的。” 9 這樣看來，那有福的人，是指受割禮的呢，還是也指沒有受割禮的呢？因為我們說：“亞伯拉罕的信算為他的義。” 10 那麼，是怎樣算的呢？是在他受割禮以後呢，還是在他受割禮之前呢？不是在他受割禮以後，而是在他受了割禮以前。 11 他領受了割禮為記號，作他受割禮之前因信稱義的印證，使他作所有沒有受割禮而信之人的父，使他們也被算為義； 12 又作受割禮之人的父，就是作那些不僅受割禮，並且照著我們祖宗亞伯拉罕未受割禮時就信的那腳蹤而行之人的父。
神應許的他必能成就
13 原來 神給亞伯拉罕和他後裔承受世界的應許，並不是因著律法，而是藉著因信而來的義。 14 如果屬於律法的人才能成為後嗣，信就沒有作用，應許也就落空了。 15 因為律法帶來刑罰，沒有律法，就沒有違背律法的事。
16 所以，成為後嗣是因著信，為的是要按著 神的恩典，使給所有後裔的應許堅定不移，不但臨到那屬於律法的人，也臨到那效法亞伯拉罕而信的人。亞伯拉罕在 神面前作我們眾人的父， 17 如經上所記：“我已經立了你作萬國的父。”他所信的，是叫死人得生命、使無變為有的 神。 18 在他沒有盼望的時候，仍然懷著盼望去信，因此就成了萬國的父，正如 神所說：“你的後裔將要這樣眾多。” 19 他快到一百歲的時候，想到自己的身體好像已經死了，撒拉也不能生育，他的信心還是不軟弱， 20 也沒有因著不信而疑惑 神的應許，反倒堅信不移，把榮耀歸給 神， 21 滿心相信 神所應許的， 神必能成就。 22 因此，這就算為他的義。 23 “算為他的義”這一句話，不是單為他寫的， 24 也是為我們這將來得算為義的人寫的，就是為我們這信 神使我們的主耶穌從死人中復活的人寫的。 25 耶穌為我們的過犯被交去處死，為我們的稱義而復活。
羅馬書 4
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
亞伯拉罕的榜樣
4 那麼，從我們的先祖亞伯拉罕身上，我們學到什麼呢？ 2 如果亞伯拉罕是因為有好行為而被稱為義人，他就可以誇口了，但他在上帝面前沒有可誇的。 3 聖經上不是說「亞伯拉罕信上帝，就被算為義人」嗎？ 4 人工作得來的工錢不算是恩典，是應得的。 5 但對於只信赦免罪人的上帝、不靠功勞的人，他的信就被算為義。
6 大衛也說不靠行為而被上帝算為義的人是有福的，他說： 7 「過犯得到赦免、罪惡被遮蓋的人有福了。 8 不被主定罪的人有福了。」
9 那麼，這種福分只給受割禮的人嗎？還是也給沒有受割禮的人呢？因為我們說，亞伯拉罕信上帝，就被算為義人。 10 他究竟是怎麼被算為義人的呢？是他受割禮以前呢？還是以後呢？不是以後，而是以前。 11 他後來受割禮只不過是一個記號，表明他在受割禮前已經因信而被稱為義人了。他因此成為一切未受割禮的信徒之父，使這些人也可以被算為義人。 12 他也做了受割禮之人的父。這些人不只是受了割禮，還跟隨我們先祖亞伯拉罕的腳步，效法他在未受割禮時的信心。
13 上帝應許將世界賜給亞伯拉罕和他的後裔，不是因為亞伯拉罕遵行了律法，而是因為他因信而成了義人。 14 如果只有遵行律法的人才可以承受應許，信心就沒有價值，上帝的應許也就落了空。 15 因為有律法，就有刑罰；哪裡沒有律法，哪裡就沒有違法的事。 16 所以，上帝的應許是藉著人的信心賜下的，好叫這一切都是出於上帝的恩典，確保應許歸給所有亞伯拉罕的子孫，不單是守律法的人，也包括一切效法亞伯拉罕信心的人。 17 亞伯拉罕在上帝面前是我們所有人的父，正如聖經上說：「我已經立你為萬族之父。」他所信的上帝是能夠使死人復活、使無變有的上帝。
18 他在毫無指望的情況下仍然滿懷盼望地相信上帝的應許，因而成為「萬族之父」，正如上帝的應許：「你的後裔必這麼多」。 19 那時他將近百歲，知道自己身體如同已死，撒拉也過了生育的歲數，但他的信心仍然沒有動搖。 20 他沒有因不信而懷疑上帝的應許，反倒信心更加堅定，將榮耀歸給上帝。 21 他完全相信上帝必能實現祂的應許。 22 因此，他被算為義人。 23 「他被算為義人」這句話不單單是為他寫的， 24 也是為將來要被算為義人的我們寫的，就是相信上帝使主耶穌從死裡復活的人。 25 耶穌受害而死是為了我們的過犯，祂復活是為了使我們成為義人。
Римляни 4
Библия, ревизирано издание
Примерът на Авраам
4 (A)И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2 (B)Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 (C)Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 (D)А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 (E)„Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“
10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 (F)И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13 (G)Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 (H)Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;
15 (I)понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 (J)Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (K)(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 (L)Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 (M)Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 (N)уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 (O)Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 (P)но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 (Q)Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
