Job 16
Louis Segond
16 Job prit la parole et dit:
2 J'ai souvent entendu pareilles choses; Vous êtes tous des consolateurs fâcheux.
3 Quand finiront ces discours en l'air? Pourquoi cette irritation dans tes réponses?
4 Moi aussi, je pourrais parler comme vous, Si vous étiez à ma place: Je vous accablerais de paroles, Je secouerais sur vous la tête,
5 Je vous fortifierais de la bouche, Je remuerais les lèvres pour vous soulager.
6 Si je parle, mes souffrances ne seront point calmées, Si je me tais, en quoi seront-elles moindres?
7 Maintenant, hélas! il m'a épuisé... Tu as ravagé toute ma maison;
8 Tu m'as saisi, pour témoigner contre moi; Ma maigreur se lève, et m'accuse en face.
9 Il me déchire et me poursuit dans sa fureur, Il grince des dents contre moi, Il m'attaque et me perce de son regard.
10 Ils ouvrent la bouche pour me dévorer, Ils m'insultent et me frappent les joues, Ils s'acharnent tous après moi.
11 Dieu me livre à la merci des impies, Il me précipite entre les mains des méchants.
12 J'étais tranquille, et il m'a secoué, Il m'a saisi par la nuque et m'a brisé, Il a tiré sur moi comme à un but.
13 Ses traits m'environnent de toutes parts; Il me perce les reins sans pitié, Il répand ma bile sur la terre.
14 Il me fait brèche sur brèche, Il fond sur moi comme un guerrier.
15 J'ai cousu un sac sur ma peau; J'ai roulé ma tête dans la poussière.
16 Les pleurs ont altéré mon visage; L'ombre de la mort est sur mes paupières.
17 Je n'ai pourtant commis aucune violence, Et ma prière fut toujours pure.
18 O terre, ne couvre point mon sang, Et que mes cris prennent librement leur essor!
19 Déjà maintenant, mon témoin est dans le ciel, Mon témoin est dans les lieux élevés.
20 Mes amis se jouent de moi; C'est Dieu que j'implore avec larmes.
21 Puisse-t-il donner à l'homme raison contre Dieu, Et au fils de l'homme contre ses amis!
22 Car le nombre de mes années touche à son terme, Et je m'en irai par un sentier d'où je ne reviendrai pas.
Йов 16
Библия, ревизирано издание
Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест
16 Тогава Йов отговори:
2 (A)Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи?
Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
4 (B)И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, доколко съм в покой?
7 Но сега Той много ме умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
8 Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен;
и мършавостта ми се издига срещу мен
и заявява в лицето ми.
9 (C)Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 (D)Зяпат против мене с устата си,
удрят ме по челюстта с хулене,
трупат се всички против мене.
11 (E)Бог ме предаде на неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 (F)Бях в охолност, но Той ме разкъса,
дори ме хвана за врата и ме строши,
и ме постави за Свой прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 (G)Вретище съших върху кожата си
и окалях ро̀га си в пръстта,
16 лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 ако и да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми.
18 (H)О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 (I)Ето и сега, свидетелят ми е на небесата
и свидетелството ми е във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват;
но окото ми рони сълзи към Бога,
21 (J)дано Той сам защити човека пред Бога
и човешкия син – пред ближния му!
22 (K)Защото като се изминат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
