Add parallel Print Page Options

Яков в дома на Лаван

29 (A)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.

Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.

(B)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.

(C)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.

10 (D)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.

11 (E)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 (F)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.

13 (G)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

14 (H)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;

17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 (I)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.

20 (J)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

21 (K)След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.

22 (L)И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27 (M)Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 (N)И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.

Потомството на Яков

31 (O)А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.

32 (P)И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[a], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[b].

34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[c].

35 (Q)И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[d]. И престана да ражда.

Footnotes

  1. 29:32 Т.е. ето син.
  2. 29:33 Т.е. послушание.
  3. 29:34 Т.е. съединение.
  4. 29:35 Т.е. славословие.

29 雅 各 起 行 , 到 了 東 方 人 之 地 ,

看 見 田 間 有 一 口 井 , 有 三 群 羊 臥 在 井 旁 ; 因 為 人 飲 羊 群 都 是 用 那 井 裡 的 水 。 井 口 上 的 石 頭 是 大 的 。

常 有 羊 群 在 那 裡 聚 集 , 牧 人 把 石 頭 轉 離 井 口 飲 羊 , 隨 後 又 把 石 頭 放 在 井 口 的 原 處 。

雅 各 對 牧 人 說 : 弟 兄 們 , 你 們 是 那 裡 來 的 ? 他 們 說 : 我 們 是 哈 蘭 來 的 。

他 問 他 們 說 : 拿 鶴 的 孫 子 拉 班 , 你 們 認 識 麼 ? 他 們 說 : 我 們 認 識 。

雅 各 說 : 他 平 安 麼 ? 他 們 說 : 平 安 。 看 哪 , 他 女 兒 拉 結 領 著 羊 來 了 。

雅 各 說 : 日 頭 還 高 , 不 是 羊 群 聚 集 的 時 候 , 你 們 不 如 飲 羊 , 再 去 放 一 放 。

他 們 說 : 我 們 不 能 , 必 等 羊 群 聚 齊 , 人 把 石 頭 轉 離 井 口 才 可 飲 羊 。

雅 各 正 和 他 們 說 話 的 時 候 , 拉 結 領 著 他 父 親 的 羊 來 了 , 因 為 那 些 羊 是 他 牧 放 的 。

10 雅 各 看 見 母 舅 拉 班 的 女 兒 拉 結 和 母 舅 拉 班 的 羊 群 , 就 上 前 把 石 頭 轉 離 井 口 , 飲 他 母 舅 拉 班 的 羊 群 。

11 雅 各 與 拉 結 親 嘴 , 就 放 聲 而 哭 。

12 雅 各 告 訴 拉 結 , 自 己 是 他 父 親 的 外 甥 , 是 利 百 加 的 兒 子 , 拉 結 就 跑 去 告 訴 他 父 親 。

13 拉 班 聽 見 外 甥 雅 各 的 信 息 , 就 跑 去 迎 接 , 抱 著 他 , 與 他 親 嘴 , 領 他 到 自 己 的 家 。 雅 各 將 一 切 的 情 由 告 訴 拉 班 。

14 拉 班 對 他 說 : 你 實 在 是 我 的 骨 肉 。 雅 各 就 和 他 同 住 了 一 個 月 。

15 拉 班 對 雅 各 說 : 你 雖 是 我 的 骨 肉 ( 原 文 作 弟 兄 ) , 豈 可 白 白 地 服 事 我 ? 請 告 訴 我 , 你 要 甚 麼 為 工 價 ?

16 拉 班 有 兩 個 女 兒 , 大 的 名 叫 利 亞 , 小 的 名 叫 拉 結 。

17 利 亞 的 眼 睛 沒 有 神 氣 , 拉 結 卻 生 得 美 貌 俊 秀 。

18 雅 各 愛 拉 結 , 就 說 : 我 願 為 你 小 女 兒 拉 結 服 事 你 七 年 。

19 拉 班 說 : 我 把 他 給 你 , 勝 似 給 別 人 , 你 與 我 同 住 罷 !

20 雅 各 就 為 拉 結 服 事 了 七 年 ; 他 因 為 深 愛 拉 結 , 就 看 這 七 年 如 同 幾 天 。

21 雅 各 對 拉 班 說 : 日 期 已 經 滿 了 , 求 你 把 我 的 妻 子 給 我 , 我 好 與 他 同 房 。

22 拉 班 就 擺 設 筵 席 , 請 齊 了 那 地 方 的 眾 人 。

23 到 晚 上 , 拉 班 將 女 兒 利 亞 送 來 給 雅 各 , 雅 各 就 與 他 同 房 。

24 拉 班 又 將 婢 女 悉 帕 給 女 兒 利 亞 作 使 女 。

25 到 了 早 晨 , 雅 各 一 看 是 利 亞 , 就 對 拉 班 說 : 你 向 我 做 的 是 甚 麼 事 呢 ? 我 服 事 你 , 不 是 為 拉 結 麼 ? 你 為 甚 麼 欺 哄 我 呢 ?

26 拉 班 說 : 大 女 兒 還 沒 有 給 人 , 先 把 小 女 兒 給 人 , 在 我 們 這 地 方 沒 有 這 規 矩 。

27 你 為 這 個 滿 了 七 日 , 我 就 把 那 個 也 給 你 , 你 再 為 他 服 事 我 七 年 。

28 雅 各 就 如 此 行 。 滿 了 利 亞 的 七 日 , 拉 班 便 將 女 兒 拉 結 給 雅 各 為 妻 。

29 拉 班 又 將 婢 女 辟 拉 給 女 兒 拉 結 作 使 女 。

30 雅 各 也 與 拉 結 同 房 , 並 且 愛 拉 結 勝 似 愛 利 亞 , 於 是 又 服 事 了 拉 班 七 年 。

31 耶 和 華 見 利 亞 失 寵 ( 原 文 作 被 恨 ; 下 同 ) , 就 使 他 生 育 , 拉 結 卻 不 生 育 。

32 利 亞 懷 孕 生 子 , 就 給 他 起 名 叫 流 便 ( 就 是 有 兒 子 的 意 思 ) , 因 而 說 : 耶 和 華 看 見 我 的 苦 情 , 如 今 我 的 丈 夫 必 愛 我 。

33 他 又 懷 孕 生 子 , 就 說 : 耶 和 華 因 為 聽 見 我 失 寵 , 所 以 又 賜 給 我 這 個 兒 子 , 於 是 給 他 起 名 叫 西 緬 ( 就 是 聽 見 的 意 思 ) 。

34 他 又 懷 孕 生 子 , 起 名 叫 利 未 ( 就 是 聯 合 的 意 思 ) , 說 : 我 給 丈 夫 生 了 三 個 兒 子 , 他 必 與 我 聯 合 。

35 他 又 懷 孕 生 子 , 說 : 這 回 我 要 讚 美 耶 和 華 , 因 此 給 他 起 名 叫 猶 大 ( 就 是 讚 美 的 意 思 ) 。 這 才 停 了 生 育 。

29 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.

14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.

15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.