列王纪下 7
Chinese Union Version Modern Punctuation (Simplified)
以利沙预言撒马利亚将丰裕
7 以利沙说:“你们要听耶和华的话。耶和华如此说:明日约到这时候,在撒马利亚城门口,一细亚细面要卖银一舍客勒,二细亚大麦也要卖银一舍客勒。” 2 有一个搀扶王的军长对神人说:“即便耶和华使天开了窗户,也不能有这事!”以利沙说:“你必亲眼看见,却不得吃。”
四癞者报敌已遁
3 在城门那里有四个长大麻风的人,他们彼此说:“我们为何坐在这里等死呢? 4 我们若说进城去吧,城里有饥荒,必死在那里。若在这里坐着不动,也必是死。来吧,我们去投降亚兰人的军队!他们若留我们的活命,就活着,若杀我们,就死了吧。” 5 黄昏的时候他们起来,往亚兰人的营盘去。到了营边,不见一人在那里。 6 因为主使亚兰人的军队听见车马的声音,是大军的声音,他们就彼此说:“这必是以色列王贿买赫人的诸王和埃及人的诸王来攻击我们!” 7 所以在黄昏的时候他们起来逃跑,撇下帐篷、马、驴,营盘照旧,只顾逃命。 8 那些长大麻风的到了营边,进了帐篷,吃了喝了,且从其中拿出金银和衣服来,去收藏了。回来又进了一座帐篷,从其中拿出财物来,去收藏了。
9 那时他们彼此说:“我们所做的不好。今日是有好信息的日子,我们竟不作声。若等到天亮,罪必临到我们。来吧,我们与王家报信去。” 10 他们就去叫守城门的,告诉他们说:“我们到了亚兰人的营,不见一人在那里,也无人声,只有拴着的马和驴,帐篷都照旧。” 11 守城门的叫了众守门的人来,他们就进去与王家报信。 12 王夜间起来,对臣仆说:“我告诉你们亚兰人向我们如何行。他们知道我们饥饿,所以离营,埋伏在田野,说:‘以色列人出城的时候,我们就活捉他们,得以进城。’” 13 有一个臣仆对王说:“我们不如用城里剩下之马中的五匹马(马和城里剩下的以色列人都是一样,快要灭绝),打发人去窥探。” 14 于是取了两辆车和马,王差人去追寻亚兰军,说:“你们去窥探窥探。” 15 他们就追寻到约旦河,看见满道上都是亚兰人急跑时丢弃的衣服器具。使者就回来报告王。
预言应验
16 众人就出去,掳掠亚兰人的营盘。于是一细亚细面卖银一舍客勒,二细亚大麦也卖银一舍客勒,正如耶和华所说的。 17 王派搀扶他的那军长在城门口弹压,众人在那里将他践踏,他就死了,正如神人在王下来见他的时候所说的。 18 神人曾对王说:“明日约到这时候,在撒马利亚城门口,二细亚大麦要卖银一舍客勒,一细亚细面也要卖银一舍客勒。” 19 那军长对神人说:“即便耶和华使天开了窗户,也不能有这事!”神人说:“你必亲眼看见,却不得吃。” 20 这话果然应验在他身上,因为众人在城门口将他践踏,他就死了。
4 Книга на Царете 7
Библия, ревизирано издание
7 (A)Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл.
2 (B)А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 (C)А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?
4 Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.
5 И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.
6 (D)Защото Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат.
7 (E)Затова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си – целия стан, както си беше, – и бяха побегнали за живота си.
8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.
9 Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.
10 Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.
11 И вратарите известиха това в царския дом.
12 А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.
13 А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израил, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израилтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.
14 И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.
15 Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.
16 (F)Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово.
17 (G)А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говорѝ, когато царят слезе при него.
18 (H)И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно – за сикъл,
19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,
20 така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.