列王纪下 5
Chinese New Version (Traditional)
乃縵患大痲風
5 亞蘭王的軍長乃縵在他的主人面前是一個大人物，很得王的賞識，因為耶和華曾藉他把勝利賜給亞蘭。這個人是個勇猛的戰士，可惜他是個痲風病人。 2 亞蘭人曾經出去結隊搶掠，從以色列地擄了一個小女孩，她就侍候乃縵的妻子。 3 她對她的女主人說：“如果我的主人去見撒瑪利亞的先知就好了，他必定能治好他的痲風。” 4 於是乃縵去告訴他的主人說：“從以色列地擄回來的女孩子這樣這樣說。” 5 亞蘭王說：“你去吧！我會送一封書信給以色列王的。”於是乃縵去了，手裡帶著三百公斤銀子，約七十公斤金子和十套衣裳。 6 他把信帶到以色列王那裡，信上說：“這信既已達到你那裡，你看見我差去見你的臣僕乃縵，你就要醫好他的痲風。” 7 以色列王讀了這信後，就撕裂自己的衣服，說：“我是 神，能使人死使人活嗎？這人竟派人到我這裡來，要我治好他的痲風。請你們想想看，他是要找機會攻擊我。”
神藉以利沙治好乃縵
8 神人以利沙聽見以色列王撕裂自己的衣服，就打發人去見王說：“你為甚麼撕裂自己的衣服呢？請你把他送到我這裡來吧！他就知道在以色列中有先知了。” 9 於是乃縵帶著他的車馬來到，停在以利沙的門前。 10 以利沙差派一個使者去見他說：“你去在約旦河中沐浴七次，你的身體就會復原，得著潔淨。” 11 乃縵卻發怒走了，他說：“我以為他必會出來，站著求告耶和華他的 神的名，向著患處搖手，潔淨這痲風病。 12 大馬士革的亞罷拿河和法珥法河，不是比以色列一切河流更好嗎？我不是可以在那裡沐浴，得著潔淨嗎？”於是他掉過頭來，氣忿忿地走了。 13 他的僕人上前，對他說：“我父啊，先知如果吩咐你作一件大事，你不是照著行嗎？何況他只是說：‘你去沐浴就得潔淨’呢？” 14 於是他下去，在約旦河裡浸了七趟，正如神人所吩咐的。他的肌肉就復原，好像小孩子的肌肉，他就得了潔淨。
以利沙不接受餽贈
15 乃縵和他的隨員又回到神人那裡，他進去，站在他面前，說：“看哪！現在我知道除了在以色列以外，全地都沒有 神。現在，請你收下你僕人一點禮物吧。” 16 以利沙說：“我指著我所事奉永活的耶和華起誓，我決不收取任何禮物。”乃縵再三促請他接受，都被他拒絕。 17 乃縵說：“你若是不肯收取，就請你賜你僕人兩頭驢子可以馱的泥土，因為你的僕人不再獻燔祭或別的祭給別的神，只獻給耶和華。 18 但有一件事，求耶和華赦免你的僕人；我的主人到臨門廟那裡叩拜的時候，他總是靠在我的手臂上，因此，我也曾在臨門廟叩拜。我在臨門廟叩拜這事，求耶和華赦免你的僕人。” 19 以利沙說：“你平平安安回去吧。”於是乃縵離開他去了，走了一段路程。
基哈西貪財受罰
20 神人以利沙的僕人基哈西心裡說：“看哪，我主人不肯從這亞蘭人乃縵手中收取他帶來的禮物；我指著永活的耶和華起誓，我要追上他，向他要些東西。” 21 於是基哈西追趕乃縵。乃縵看見有人追上來，就下車迎著他，說：“平安嗎？” 22 他說：“平安。我主人派我來說：‘剛才有兩位年輕人，都是先知的門徒，從以法蓮山地來到我這裡，請你給他們三十公斤銀子和兩套衣服。’” 23 乃縵說：“請你拿六十公斤吧。”他再三促請基哈西，並把六十公斤銀子，裝在兩個袋子裡，還有兩套衣服，交給兩個僕人。他們就在基哈西前面捧著走。 24 到達山岡後，他就從他們手中接過東西，存放在屋子裡，然後打發他們離去，他們就走了。 25 他進去，侍立在他主人面前，以利沙對他說：“基哈西，你從哪裡來？”他說：“你的僕人沒有到過甚麼地方。” 26 以利沙對他說：“那人下車轉身迎著你的時候，我的心不是和你同去嗎？現在不是收受銀子、衣服、橄欖園、葡萄園、羊、牛、僕人和婢女的時候。 27 因此，乃縵的痲風要附在你的身上和你後裔的身上，直到永遠。”基哈西從以利沙面前離去時，就長了痲風，好像雪那樣白。
4 Книга на Царете 5
Библия, ревизирано издание
Елисей изцелява прокажения Нееман
5 (A)А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ беше избавил Сирия; при това беше силен и храбър, но беше прокажен.
2 А сирийците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена.
3 Тя каза на господарката си: Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!
4 Тогава Нееман влезе и съобщи на господаря си: Така и така каза девойката, която е от Израилевата земя.
5 (B)Сирийският цар отговори: Стани, иди и ще пратя писмо до Израилевия цар. И така, Нееман отиде, като взе в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи.
6 И донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, заедно с него пратих до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му.
7 (C)А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и извика: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, че праща до мене да изцеря човека от проказата му? И така, моля, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мен.
8 А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мен и ще разбере, че има пророк в Израил.
9 И Нееман дойде с конете и колесниците си и застана пред вратата на Елисеевата къща.
10 (D)Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обнови плътта ти и ще се очистиш.
11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на своя Бог, ще положи ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения.
12 Реките на Дамаск, Аван и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израил? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен.
13 А слугите му се приближиха и му казаха: Татко наш, ако пророкът ти беше заръчал нещо голямо, не би ли го извършил? И така, колко повече, като ти казва: Окъпи се и се очисти!
14 (E)Тогава Нееман слезе и се потопи седем пъти в Йордан според думите на Божия човек; и плътта му се обнови като на малко дете и се очисти.
15 (F)Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина. Дойде, застана пред него и каза: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израил; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.
16 (G)А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа, на Когото слугувам, че не искам да приема. А той го принуждаваше да приеме, но пророкът отказа.
17 Тогава Нееман каза: Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася нито всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.
18 (H)Господ да прости това на слугата ти, ако, когато господарят ми влиза в светилището на Римон, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в светилището на Римон. Като се навеждам в светилището на Римон, Господ да прости това на слугата ти!
19 Елисей му каза: Иди си с мир. И така, Нееман се отдалечи на известно разстояние.
20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми се посвени и не взе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.
21 И така, Гиезий се завтече след Нееман. А Нееман, когато видя, че той тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Добре ли сте всички?
22 Гиезий отвърна: Добре. Господарят ми ме прати да кажа: Ето, тъкмо сега дойдоха при мен от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и дрехи за премяна.
23 Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в две чувалчета заедно с две премени дрехи и ги натовари на двама от слугите си, които ги носеха пред него.
24 Когато стигнаха до хълма, Гиезий ги взе от ръцете им и ги скри в къщата; после отпрати хората и те си отидоха.
25 Тогава влезе и застана пред господаря си. Елисей му каза: Откъде идваш, Гиезий? А той отговори: Слугата ти не е ходил никъде.
26 Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и дрехи, маслини и лозя, овце и говеда, слуги и слугини?
27 (I)Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века. И Гиезий си тръгна от него прокажен, бял като сняг.
2 Kings 5
King James Version
5 Now Naaman, captain of the host of the king of Syria, was a great man with his master, and honourable, because by him the Lord had given deliverance unto Syria: he was also a mighty man in valour, but he was a leper.
2 And the Syrians had gone out by companies, and had brought away captive out of the land of Israel a little maid; and she waited on Naaman's wife.
3 And she said unto her mistress, Would God my lord were with the prophet that is in Samaria! for he would recover him of his leprosy.
4 And one went in, and told his lord, saying, Thus and thus said the maid that is of the land of Israel.
5 And the king of Syria said, Go to, go, and I will send a letter unto the king of Israel. And he departed, and took with him ten talents of silver, and six thousand pieces of gold, and ten changes of raiment.
6 And he brought the letter to the king of Israel, saying, Now when this letter is come unto thee, behold, I have therewith sent Naaman my servant to thee, that thou mayest recover him of his leprosy.
7 And it came to pass, when the king of Israel had read the letter, that he rent his clothes, and said, Am I God, to kill and to make alive, that this man doth send unto me to recover a man of his leprosy? wherefore consider, I pray you, and see how he seeketh a quarrel against me.
8 And it was so, when Elisha the man of God had heard that the king of Israel had rent his clothes, that he sent to the king, saying, Wherefore hast thou rent thy clothes? let him come now to me, and he shall know that there is a prophet in Israel.
9 So Naaman came with his horses and with his chariot, and stood at the door of the house of Elisha.
10 And Elisha sent a messenger unto him, saying, Go and wash in Jordan seven times, and thy flesh shall come again to thee, and thou shalt be clean.
11 But Naaman was wroth, and went away, and said, Behold, I thought, He will surely come out to me, and stand, and call on the name of the Lord his God, and strike his hand over the place, and recover the leper.
12 Are not Abana and Pharpar, rivers of Damascus, better than all the waters of Israel? may I not wash in them, and be clean? So he turned and went away in a rage.
13 And his servants came near, and spake unto him, and said, My father, if the prophet had bid thee do some great thing, wouldest thou not have done it? how much rather then, when he saith to thee, Wash, and be clean?
14 Then went he down, and dipped himself seven times in Jordan, according to the saying of the man of God: and his flesh came again like unto the flesh of a little child, and he was clean.
15 And he returned to the man of God, he and all his company, and came, and stood before him: and he said, Behold, now I know that there is no God in all the earth, but in Israel: now therefore, I pray thee, take a blessing of thy servant.
16 But he said, As the Lord liveth, before whom I stand, I will receive none. And he urged him to take it; but he refused.
17 And Naaman said, Shall there not then, I pray thee, be given to thy servant two mules' burden of earth? for thy servant will henceforth offer neither burnt offering nor sacrifice unto other gods, but unto the Lord.
18 In this thing the Lord pardon thy servant, that when my master goeth into the house of Rimmon to worship there, and he leaneth on my hand, and I bow myself in the house of Rimmon: when I bow down myself in the house of Rimmon, the Lord pardon thy servant in this thing.
19 And he said unto him, Go in peace. So he departed from him a little way.
20 But Gehazi, the servant of Elisha the man of God, said, Behold, my master hath spared Naaman this Syrian, in not receiving at his hands that which he brought: but, as the Lord liveth, I will run after him, and take somewhat of him.
21 So Gehazi followed after Naaman. And when Naaman saw him running after him, he lighted down from the chariot to meet him, and said, Is all well?
22 And he said, All is well. My master hath sent me, saying, Behold, even now there be come to me from mount Ephraim two young men of the sons of the prophets: give them, I pray thee, a talent of silver, and two changes of garments.
23 And Naaman said, Be content, take two talents. And he urged him, and bound two talents of silver in two bags, with two changes of garments, and laid them upon two of his servants; and they bare them before him.
24 And when he came to the tower, he took them from their hand, and bestowed them in the house: and he let the men go, and they departed.
25 But he went in, and stood before his master. And Elisha said unto him, Whence comest thou, Gehazi? And he said, Thy servant went no whither.
26 And he said unto him, Went not mine heart with thee, when the man turned again from his chariot to meet thee? Is it a time to receive money, and to receive garments, and oliveyards, and vineyards, and sheep, and oxen, and menservants, and maidservants?
27 The leprosy therefore of Naaman shall cleave unto thee, and unto thy seed for ever. And he went out from his presence a leper as white as snow.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
