Изход 8
Библия, ревизирано издание
8 (A)Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужат.
2 (B)Но ако откажеш да ги пуснеш, Аз ще поразя цялата ти страна с жаби.
3 (C)Нил ще загъмжи от жаби, които, след като излязат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на служителите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти.
4 По тебе, по всички хора от народа ти и по всичките ти служители ще наскачат жабите.
5 (D)И така, Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Протегни ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата и направи така, че да наскачат жаби по Египетската земя.
6 (E)И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.
7 (F)Но и влъхвите направиха същото с магиите си и направиха така, че да наскачат жаби по Египетската земя.
8 (G)Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Помолете се на Господа да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на Господа.
9 А Моисей каза на фараона: Определи ми времето, когато да се помоля за тебе, за служителите ти и за народа ти, за да бъдат изтребени жабите от теб и от къщите ти и да останат само в Нил.
10 (H)Фараонът отговори: Утре. А той му заяви: Ще бъде, според както си казал, за да познаеш, че няма никой, подобен на Господа, нашия Бог.
11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.
12 (I)Тогава Моисей и Аарон излязоха от двореца на фараона; и Моисей се помоли на Господа относно жабите, които беше пратил върху фараона.
13 И Господ направи според думите на Моисей; жабите измряха в къщите, в дворовете и в нивите.
14 И ги събираха на купове; и земята се усмърдя.
15 (J)А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както Господ беше предсказал.
16 След това Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на мушици в цялата Египетска земя.
17 (K)И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя.
18 (L)И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните.
19 (M)Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше предсказал.
20 (N)После Господ каза на Моисей: Стани утре рано и застани пред фараона (ето, той излиза, за да отиде при водата на Нил), и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.
21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.
22 (O)Но в онзи ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живее народът Ми, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ в тази земя.
23 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение.
24 (P)И Господ направи така; гъсти рояци мухи навлязоха във фараоновия дворец и в къщите на служителите му, и в цялата Египетска земя; земята бе поразена от рояците мухи.
25 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя.
26 (Q)Но Моисей каза: Не е правилно да направим така, защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; и ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?
27 (R)Ще отидем в пустинята на разстояние колкото тридневен път и ще жертваме на Господа, нашия Бог, така, както Той би ни казал.
28 (S)Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на Господа, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене.
29 (T)Моисей каза: Щом те напусна, ще се помоля на Господа да се махнат утре рояците мухи от двореца на фараона, от служителите му и от народа му; но нека фараонът не продължава да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на Господа.
30 (U)И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на Господа.
31 И Господ направи така, както Моисей се молеше; Той премахна рояците мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.
32 (V)Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.
Exode 8
Nouvelle Edition de Genève – NEG1979
8 L’Eternel dit à Moïse: Dis à Aaron: Etends ta main avec ta verge sur les rivières, sur les ruisseaux et sur les étangs, et fais monter les grenouilles sur le pays d’Egypte. 2 Aaron étendit sa main sur les eaux de l’Egypte; et les grenouilles montèrent et couvrirent le pays d’Egypte. 3 Mais les magiciens en firent autant par leurs enchantements. Ils firent monter les grenouilles sur le pays d’Egypte.
4 Pharaon appela Moïse et Aaron, et dit: Priez l’Eternel, afin qu’il éloigne les grenouilles de moi et de mon peuple; et je laisserai aller le peuple, pour qu’il offre des sacrifices à l’Eternel. 5 Moïse dit à Pharaon: A toi l’honneur de me fixer le moment où je dois intercéder pour toi, pour tes serviteurs et pour ton peuple, afin que le Seigneur[a] retire les grenouilles loin de toi et de tes maisons. Il n’en restera que dans le fleuve. 6 Il répondit: Demain. Et Moïse dit: Il en sera ainsi, afin que tu saches que nul n’est semblable à l’Eternel, notre Dieu. 7 Les grenouilles s’éloigneront de toi et de tes maisons, de tes serviteurs et de ton peuple; il n’en restera que dans le fleuve. 8 Moïse et Aaron sortirent de chez Pharaon. Et Moïse cria à l’Eternel au sujet des grenouilles dont il avait frappé Pharaon. 9 L’Eternel fit ce que demandait Moïse; et les grenouilles périrent dans les maisons, dans les cours et dans les champs. 10 On les entassa par monceaux, et le pays fut infecté. 11 Pharaon, voyant qu’il y avait du relâche, endurcit son cœur, et il n’écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l’Eternel avait dit.
Les poux
12 L’Eternel dit à Moïse: Dis à Aaron: Etends ta verge, et frappe la poussière de la terre. Elle se changera en poux, dans tout le pays d’Egypte. 13 Ils firent ainsi. Aaron étendit sa main, avec sa verge, et il frappa la poussière de la terre; et elle fut changée en poux sur les hommes et sur les animaux. Toute la poussière de la terre fut changée en poux, dans tout le pays d’Egypte. 14 Les magiciens employèrent leurs enchantements pour produire les poux; mais ils ne purent pas. Les poux étaient sur les hommes et sur les animaux. 15 Et les magiciens dirent à Pharaon: C’est le doigt de Dieu! Le cœur de Pharaon s’endurcit, et il n’écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l’Eternel avait dit.
Les mouches venimeuses
16 L’Eternel dit à Moïse: Lève-toi de bon matin, et présente-toi devant Pharaon; il sortira pour aller près de l’eau. Tu lui diras: Ainsi parle l’Eternel: Laisse aller mon peuple, afin qu’il me serve. 17 Si tu ne laisses pas aller mon peuple, je vais envoyer les mouches venimeuses contre toi, contre tes serviteurs, contre ton peuple et contre tes maisons; les maisons des Egyptiens seront remplies de mouches, et le sol en sera couvert. 18 Mais, en ce jour-là, je distinguerai le pays de Gosen où habite mon peuple, et là il n’y aura point de mouches, afin que tu saches que moi, l’Eternel, je suis au milieu de ce pays. 19 J’établirai une distinction entre mon peuple et ton peuple. Ce signe sera pour demain. 20 L’Eternel fit ainsi. Il vint une quantité de mouches venimeuses dans la maison de Pharaon et de ses serviteurs, et tout le pays d’Egypte fut dévasté par les mouches.
21 Pharaon appela Moïse et Aaron et dit: Allez, offrez des sacrifices à votre Dieu dans le pays. 22 Moïse répondit: Il n’est point convenable de faire ainsi; car nous offririons à l’Eternel, notre Dieu, des sacrifices qui sont en abomination aux Egyptiens. Et si nous offrons, sous leurs yeux, des sacrifices qui sont en abomination aux Egyptiens, ne nous lapideront-ils pas? 23 Nous ferons trois journées de marche dans le désert, et nous offrirons des sacrifices à l’Eternel, notre Dieu, selon ce qu’il nous dira. 24 Pharaon dit: Je vous laisserai aller, pour offrir à l’Eternel, votre Dieu, des sacrifices dans le désert; seulement, vous ne vous éloignerez pas, en y allant. Priez pour moi. 25 Moïse répondit: Je vais sortir de chez toi, et je prierai l’Eternel. Demain, les mouches s’éloigneront de Pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Mais, que Pharaon ne trompe plus, en refusant de laisser aller le peuple, pour offrir des sacrifices à l’Eternel. 26 Moïse sortit de chez Pharaon, et il pria l’Eternel. 27 L’Eternel fit ce que demandait Moïse; et les mouches s’éloignèrent de Pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Il n’en resta pas une. 28 Mais Pharaon, cette fois encore, endurcit son cœur, et il ne laissa point aller le peuple.
Footnotes
- Exode 8:5 Seg. Glorifie-toi sur moi! Pour quand prierai-je l’Eternel en ta faveur, en faveur de tes serviteurs et de ton peuple, afin qu’il…
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Nouvelle Edition de Genève Copyright © 1979 by Société Biblique de Genève