使徒行传 27
Chinese New Version (Traditional)
保羅啟程往羅馬
27 他們決定要我們坐船往意大利去，就把保羅和別的囚犯，交給皇家軍營裡的一個百夫長，名叫猶流。 2 有一艘亞大米田來的船，要開往亞西亞沿岸一帶的地方，我們上去，船就開了。跟我們在一起的，還有馬其頓的帖撒羅尼迦人亞里達古。 3 第二天到了西頓，猶流寬待保羅，准他去看看朋友，接受他們的招待。 4 我們又從那裡開船，因為逆風，就沿著塞浦路斯背風而行。 5 渡過基利家和旁非利亞一帶的海面，就到了呂家的每拉。 6 百夫長在那裡找到一艘亞歷山太來的船，要開往意大利去，就叫我們上了那船。 7 一連幾天，船都走得很慢，好不容易才到了革尼土的對面。因為有風阻擋著我們，就沿著克里特背風而行，從撒摩尼對面經過， 8 沿著海岸行駛，航程很艱難，後來才到了靠近拉西亞城一個名叫美港的地方。
9 過了相當的時候，連禁食節也過去了，所以航行很危險，保羅就勸告他們， 10 說：“各位，我看這次航行，不單貨物和船隻要遭到損失，大受破壞，連我們的性命也難保。” 11 但百夫長寧願相信船長和船主的話，卻不相信保羅所說的。 12 而且這港口不適宜過冬，所以大多數人主張離開那裡，也許可以到非尼基去過冬。非尼基是克里特的一個港口，一面向西南，一面向西北。
船在海上遇暴風
13 這時南風徐徐地吹來，他們以為風勢有利，就起錨沿著克里特航行。 14 可是過了不久，有一股名叫“友拉革羅”（“友拉革羅”意即“東北風”）的颶風，向島上吹襲。 15 船給風困住了，不能迎風前行，只好隨著風向飄流。 16 有一個小島名叫高達，我們就在這島的背風岸急航，好不容易才把救生艇拉住。 17 水手把艇拉上來，用纜索繞過船身捆好。他們怕船在賽耳底擱淺，就收下船帆，任船飄流。 18 風浪把我們顛簸得很厲害，第二天他們就把貨物拋在海裡， 19 第三天又親手把船上的用具扔掉。 20 好幾天，都看不見星星和太陽，狂風大浪催逼著我們，這樣看來，我們連生還的希望都沒有了。
21 大家很久沒有吃飯了，保羅就站在他們中間，說：“各位，你們本來應該聽我的話不離開克里特，就不會遭受這場損失和破壞了。 22 現在我勸你們放心。除了這艘船以外，你們沒有一個人會喪命的。 23 因為我所歸屬所事奉的 神，他的使者昨天夜裡站在我的旁邊，說： 24 ‘保羅，不要怕。你必定可以站在凱撒面前； 神已經把那些和你同船的人賜給你了。’ 25 所以，各位請放心。我相信 神對我怎樣說，也必怎樣成就。 26 不過我們必會擱淺在一個海島上。”
27 到了第十四天的晚上，我們在亞得里亞海飄來飄去。約在半夜的時候，水手以為接近了陸地， 28 就探測一下，深三十六公尺；稍往前行，再探測一下，深二十七公尺。 29 他們怕我們會在亂石上擱淺，就從船尾拋下四個錨，期待著天亮。 30 水手們想要離船逃走，就把救生艇放在海上，假裝要從船頭拋錨的樣子。 31 保羅對百夫長和士兵說：“這些人若不留在船上，你們就性命難保！” 32 於是士兵砍斷救生艇的繩子，任它掉下去。
33 天快亮的時候，保羅勸大家吃飯，說：“你們一直不吃東西，挨餓苦候，到今天已經十四天了！ 34 所以，我勸你們吃點飯，這可以維持你們的性命！因為你們沒有人會失掉一根頭髮。” 35 保羅說了這話，就拿起餅來，在眾人面前感謝 神，然後擘開來吃。 36 於是大家都安心吃飯了。 37 我們在船上的共有二百七十六人， 38 大家吃飽了，把麥子拋在海裡，好減輕船的負荷。
船隻擱淺、眾人脫險
39 天亮的時候，他們不認得那個地方，只看見一個可以登岸的海灣，就有意儘可能把船攏岸。 40 於是把錨砍掉，丟在海裡，同時又鬆開舵繩，拉起前帆，順風向岸駛去。 41 但在海水夾流的地方，船就擱了淺，船頭膠著不動，船尾被海浪沖擊，就損壞了。 42 士兵想把囚犯都殺掉，免得有人游泳逃脫。 43 但百夫長想要救保羅，就阻止他們這樣行。他吩咐會游泳的跳下水去，先到岸上， 44 其餘的人可以用木板，或船上的器具上岸。這樣，大家都安全地上岸了。
Деяния на апостолите 27
Библия, ревизирано издание
Пътуването за Рим
27 (A)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (B)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (C)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9 (D)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (E)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (F)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (G)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (H)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (I)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (J)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (K)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (L)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (M)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
