Деяния 15
Bulgarian Bible
15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
18 Казва Господ, който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава,_ 23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона,] без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили. (34 Но Сила видя за добре да поседи още там.)
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
Деяния 15
1940 Bulgarian Bible
15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5 Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
Acts 15
Easy-to-Read Version
The Meeting at Jerusalem
15 Then some men came to Antioch from Judea and began teaching the non-Jewish believers: “You cannot be saved if you are not circumcised as Moses taught us.” 2 Paul and Barnabas were against this teaching and argued with these men about it. So the group decided to send Paul, Barnabas, and some others to Jerusalem to talk more about this with the apostles and elders.
3 The church helped them get ready to leave on their trip. The men went through the countries of Phoenicia and Samaria, where they told all about how the non-Jewish people had turned to the true God. This made all the believers very happy. 4 When the men arrived in Jerusalem, the apostles, the elders, and the whole church welcomed them. Paul, Barnabas, and the others told about all that God had done with them. 5 Some of the believers in Jerusalem had belonged to the Pharisees. They stood up and said, “The non-Jewish believers must be circumcised. We must tell them to obey the Law of Moses!”
6 Then the apostles and the elders gathered to study this problem. 7 After a long debate, Peter stood up and said to them, “My brothers, I am sure you remember what happened in the early days. God chose me from among you to tell the Good News to those who are not Jewish. It was from me that they heard the Good News and believed. 8 God knows everyone, even their thoughts, and he accepted these non-Jewish people. He showed this to us by giving them the Holy Spirit the same as he did to us. 9 To God, those people are not different from us. When they believed, God made their hearts pure. 10 So now, why are you putting a heavy burden[a] around the necks of the non-Jewish followers of Jesus? Are you trying to make God angry? We and our fathers were not able to carry that burden. 11 No, we believe that we and these people will be saved the same way—by the grace of the Lord Jesus.”
12 Then the whole group became quiet. They listened while Paul and Barnabas told about all the miraculous signs and wonders that God had done through them among the non-Jewish people. 13 When they finished speaking, James said, “My brothers, listen to me. 14 Simon Peter has told us how God showed his love for the non-Jewish people. For the first time, God accepted them and made them his people. 15 The words of the prophets agree with this too:
16 ‘I will return after this.
I will build David’s house again.
It has fallen down.
I will build again the parts of his house that have been pulled down.
I will make his house new.
17 Then the rest of the world will look for the Lord God—
all those of other nations who are my people too.
The Lord said this.
And he is the one who does all these things.’ (A)
18 ‘All this has been known from the beginning of time.’[b]
19 “So I think we should not make things hard for those who have turned to God from among the non-Jewish people. 20 Instead, we should send a letter telling them only the things they should not do:
Don’t eat food that has been given to idols. This makes the food unclean.
Don’t be involved in sexual sin.
Don’t eat meat from animals that have been strangled or any meat that still has the blood in it.
21 They should not do any of these things, because there are still men in every city who teach the Law of Moses. The words of Moses have been read in the synagogue every Sabbath day for many years.”
The Letter to the Non-Jewish Believers
22 The apostles, the elders, and the whole church wanted to send some men with Paul and Barnabas to Antioch. The group decided to choose some of their own men. They chose Judas (also called Barsabbas) and Silas, men who were respected by the believers. 23 The group sent the letter with these men. The letter said:
From the apostles and elders, your brothers,
To all the non-Jewish brothers in the city of Antioch and in the countries of Syria and Cilicia.
Dear Brothers:
24 We have heard that some men have come to you from our group. What they said troubled and upset you. But we did not tell them to do this. 25 We have all agreed to choose some men and send them to you. They will be with our dear friends, Barnabas and Paul. 26 Barnabas and Paul have given their lives to serve our Lord Jesus Christ. 27 So we have sent Judas and Silas with them. They will tell you the same things. 28 We agree with the Holy Spirit that you should have no more burdens, except for these necessary things:
29 Don’t eat food that has been given to idols.
Don’t eat meat from animals that have been strangled or any meat that still has the blood in it.
Don’t be involved in sexual sin.
If you stay away from these, you will do well.
We say goodbye now.
30 So Paul, Barnabas, Judas, and Silas left Jerusalem and went to Antioch. There they gathered the group of believers together and gave them the letter. 31 When the believers read it, they were happy. The letter comforted them. 32 Judas and Silas, who were also prophets, said many things to encourage the believers and make them stronger in their faith. 33 After Judas and Silas stayed there for a while, they left. They received a blessing of peace from the believers. Then they went back to those who had sent them. 34 [c]
35 But Paul and Barnabas stayed in Antioch. They and many others taught the believers and told other people the Good News about the Lord.
Paul and Barnabas Separate
36 A few days later, Paul said to Barnabas, “We should go back to all the towns where we told people the message of the Lord. We should visit the believers to see how they are doing.”
37 Barnabas wanted to bring John Mark with them too. 38 But on their first trip John Mark did not continue with them in the work. He had left them at Pamphylia. So Paul did not think it was a good idea to take him this time. 39 Paul and Barnabas had a big argument about this. It was so bad that they separated and went different ways. Barnabas sailed to Cyprus and took Mark with him.
40 Paul chose Silas to go with him. The believers in Antioch put Paul into the Lord’s care and sent him out. 41 Paul and Silas went through the countries of Syria and Cilicia, helping the churches grow stronger.
Footnotes
- Acts 15:10 burden The Jewish law. Some of the Jews tried to make the non-Jewish believers follow this law.
- Acts 15:18 See Isa. 45:21.
- Acts 15:34 Some Greek copies add verse 34: “But Silas decided to remain there.”
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2006 by Bible League International