Числа 35
Библия, ревизирано издание
Градове, дадени на левитите, и градове за убежище
35 Господ говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:
2 (A)Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
6 (B)А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.
7 (C)Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
8 (D)И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото – дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9 Господ говорѝ още на Моисей:
10 (E)Кажѝ на израилтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,
11 (F)тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
12 (G)Те да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.
13 (H)От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.
14 (I)Три града да дадете оттатък Йордан[a] и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.
15 (J)Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.
16 (K)Ако някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.
17 Ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.
18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.
19 (L)Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20 (M)И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,
21 или от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22 (N)Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,
23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,
24 (O)тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;
25 (P)и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.
26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,
27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;
28 защото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.
29 (Q)Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30 (R)Който убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите[b] на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.
31 Нито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.
32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.
33 (S)Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
34 (T)Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израилтяните.
Числа 35
Bulgarian Bible
35 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9 Господ говори още на Моисея казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.
13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.
14 Три града да дадете оттатък* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.
15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.
16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18 Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
28 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
34 Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
Numbers 35
King James Version
35 And the Lord spake unto Moses in the plains of Moab by Jordan near Jericho, saying,
2 Command the children of Israel, that they give unto the Levites of the inheritance of their possession cities to dwell in; and ye shall give also unto the Levites suburbs for the cities round about them.
3 And the cities shall they have to dwell in; and the suburbs of them shall be for their cattle, and for their goods, and for all their beasts.
4 And the suburbs of the cities, which ye shall give unto the Levites, shall reach from the wall of the city and outward a thousand cubits round about.
5 And ye shall measure from without the city on the east side two thousand cubits, and on the south side two thousand cubits, and on the west side two thousand cubits, and on the north side two thousand cubits; and the city shall be in the midst: this shall be to them the suburbs of the cities.
6 And among the cities which ye shall give unto the Levites there shall be six cities for refuge, which ye shall appoint for the manslayer, that he may flee thither: and to them ye shall add forty and two cities.
7 So all the cities which ye shall give to the Levites shall be forty and eight cities: them shall ye give with their suburbs.
8 And the cities which ye shall give shall be of the possession of the children of Israel: from them that have many ye shall give many; but from them that have few ye shall give few: every one shall give of his cities unto the Levites according to his inheritance which he inheriteth.
9 And the Lord spake unto Moses, saying,
10 Speak unto the children of Israel, and say unto them, When ye be come over Jordan into the land of Canaan;
11 Then ye shall appoint you cities to be cities of refuge for you; that the slayer may flee thither, which killeth any person at unawares.
12 And they shall be unto you cities for refuge from the avenger; that the manslayer die not, until he stand before the congregation in judgment.
13 And of these cities which ye shall give six cities shall ye have for refuge.
14 Ye shall give three cities on this side Jordan, and three cities shall ye give in the land of Canaan, which shall be cities of refuge.
15 These six cities shall be a refuge, both for the children of Israel, and for the stranger, and for the sojourner among them: that every one that killeth any person unawares may flee thither.
16 And if he smite him with an instrument of iron, so that he die, he is a murderer: the murderer shall surely be put to death.
17 And if he smite him with throwing a stone, wherewith he may die, and he die, he is a murderer: the murderer shall surely be put to death.
18 Or if he smite him with an hand weapon of wood, wherewith he may die, and he die, he is a murderer: the murderer shall surely be put to death.
19 The revenger of blood himself shall slay the murderer: when he meeteth him, he shall slay him.
20 But if he thrust him of hatred, or hurl at him by laying of wait, that he die;
21 Or in enmity smite him with his hand, that he die: he that smote him shall surely be put to death; for he is a murderer: the revenger of blood shall slay the murderer, when he meeteth him.
22 But if he thrust him suddenly without enmity, or have cast upon him any thing without laying of wait,
23 Or with any stone, wherewith a man may die, seeing him not, and cast it upon him, that he die, and was not his enemy, neither sought his harm:
24 Then the congregation shall judge between the slayer and the revenger of blood according to these judgments:
25 And the congregation shall deliver the slayer out of the hand of the revenger of blood, and the congregation shall restore him to the city of his refuge, whither he was fled: and he shall abide in it unto the death of the high priest, which was anointed with the holy oil.
26 But if the slayer shall at any time come without the border of the city of his refuge, whither he was fled;
27 And the revenger of blood find him without the borders of the city of his refuge, and the revenger of blood kill the slayer; he shall not be guilty of blood:
28 Because he should have remained in the city of his refuge until the death of the high priest: but after the death of the high priest the slayer shall return into the land of his possession.
29 So these things shall be for a statute of judgment unto you throughout your generations in all your dwellings.
30 Whoso killeth any person, the murderer shall be put to death by the mouth of witnesses: but one witness shall not testify against any person to cause him to die.
31 Moreover ye shall take no satisfaction for the life of a murderer, which is guilty of death: but he shall be surely put to death.
32 And ye shall take no satisfaction for him that is fled to the city of his refuge, that he should come again to dwell in the land, until the death of the priest.
33 So ye shall not pollute the land wherein ye are: for blood it defileth the land: and the land cannot be cleansed of the blood that is shed therein, but by the blood of him that shed it.
34 Defile not therefore the land which ye shall inhabit, wherein I dwell: for I the Lord dwell among the children of Israel.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
