Съдии 17
Библия, ревизирано издание
ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКИ И РЕЛИГИОЗЕН СМУТ
Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 (A)Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.
3 (B)И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.
4 (C)Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.
5 (D)Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.
6 (E)По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.
7 (F)Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.
8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.
10 (G)Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.
11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.
12 (H)Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
Съдии 17
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Времена на граждански и религиозен смут
Миха и неговото капище
17 В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха. 2 Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“ 3 Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“ 4 Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха. 5 И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник. 6 (A)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
7 Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит. 8 Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина. 9 Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“ 10 А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“ 11 Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син. 12 Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха. 13 Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“
Judges 17
King James Version
17 And there was a man of mount Ephraim, whose name was Micah.
2 And he said unto his mother, The eleven hundred shekels of silver that were taken from thee, about which thou cursedst, and spakest of also in mine ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of the Lord, my son.
3 And when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver unto the Lord from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.
4 Yet he restored the money unto his mother; and his mother took two hundred shekels of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.
5 And the man Micah had an house of gods, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.
6 In those days there was no king in Israel, but every man did that which was right in his own eyes.
7 And there was a young man out of Bethlehemjudah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.
8 And the man departed out of the city from Bethlehemjudah to sojourn where he could find a place: and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.
9 And Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I am a Levite of Bethlehemjudah, and I go to sojourn where I may find a place.
10 And Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten shekels of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.
11 And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.
12 And Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.
13 Then said Micah, Now know I that the Lord will do me good, seeing I have a Levite to my priest.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.