Съдии 17
Библия, ревизирано издание
ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКИ И РЕЛИГИОЗЕН СМУТ
Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 (A)Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.
3 (B)И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.
4 (C)Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.
5 (D)Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.
6 (E)По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.
7 (F)Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.
8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.
10 (G)Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.
11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.
12 (H)Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
Съдии 17
1940 Bulgarian Bible
17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
4 Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.
5 И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
8 Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.
10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com