Add parallel Print Page Options

Новият живот

(A)И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.

(B)Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

(C)Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

(D)за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

(E)Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.

(F)Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.

(G)Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

(H)и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

(I)Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 (J)И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.

12 (K)И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.

13 (L)Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.

14 (M)Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

15 (N)Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[a] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

16 (O)Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

17 (P)И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.

Надеждата за спасение

18 (Q)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.

19 (R)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.

20 (S)Понеже творението беше подчинено на немощ[b] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

22 (T)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

23 (U)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.

24 (V)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 (W)Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

27 (X)а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

28 (Y)Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.

29 (Z)Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

30 (AA)а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

31 (AB)И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 (AC)Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

33 (AD)Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

34 (AE)Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

35 (AF)Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?

36 (AG)Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“

37 (AH)Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 (AI)Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

Footnotes

  1. 8:15 Бъдете.
  2. 8:20 От гр. суетност.

Живот в Духа

Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те[a] освободи от закона на греха, който води до смърт. Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. 10 От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. 11 Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

12 Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. 13 Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, 14 защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. 15 Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва,[b] Отче!“ 16 и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. 17 И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.

Бъдещата слава

18 Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена. 19 Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. 20 Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, 21 че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. 23 И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. 24 Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? 25 Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

26 Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. 27 Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

28 И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. 29 Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният[c] сред много братя и сестри. 30 Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Божията любов в Христос Исус

31 Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало? 33 Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни. 34 Кой може да ги осъди? Никой! Христос Исус умря и, което е още по-важно, беше възкресен, и сега седи от дясната страна на Бога и се застъпва за нас. 35 Кой ще ни отдели от любовта на Христос? Неприятностите, трудностите, преследванията, липсата на храна или дрехи, опасностите или мечът? 36 Както е писано:

„Заради теб ни убиват непрестанно
    и гледат на нас като на овце,
    обречени на заколение.“(A)

37 Не, във всички тези неща ние печелим славна победа чрез Онзи, който ни обикна. 38 Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, 39 нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ.

Footnotes

  1. Римляни 8:2 те Според някои гръцки ръкописи: „ме“.
  2. Римляни 8:15 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“.
  3. Римляни 8:29 първородният Това вероятно означава, че Христос е първият в Божието семейство, който споделя Божията слава.

Новият живот

И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа[a], (A)защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. (B)Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 (C)Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.

12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. 13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, 14 (D)(E)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 (F)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

18 (G)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 (H)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 (I)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 (J)(K)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26 Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. 27 Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. 28 (L)А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. 29 (M)И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. 30 А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

31 (N)И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 (O)Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? 33 (P)Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! 34 (Q)Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. 35 Какво ще ни отлъчи от Божията[b] любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? 36 (R)Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ 37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Footnotes

  1. 8:1 В някои ръкописи липсва: „Христос и живеят не според плътта, а според Духа“.
  2. 8:35 В някои ръкописи: „Христовата“.

There is therefore now no condemnation to them which are in Christ Jesus, who walk not after the flesh, but after the Spirit.

For the law of the Spirit of life in Christ Jesus hath made me free from the law of sin and death.

For what the law could not do, in that it was weak through the flesh, God sending his own Son in the likeness of sinful flesh, and for sin, condemned sin in the flesh:

That the righteousness of the law might be fulfilled in us, who walk not after the flesh, but after the Spirit.

For they that are after the flesh do mind the things of the flesh; but they that are after the Spirit the things of the Spirit.

For to be carnally minded is death; but to be spiritually minded is life and peace.

Because the carnal mind is enmity against God: for it is not subject to the law of God, neither indeed can be.

So then they that are in the flesh cannot please God.

But ye are not in the flesh, but in the Spirit, if so be that the Spirit of God dwell in you. Now if any man have not the Spirit of Christ, he is none of his.

10 And if Christ be in you, the body is dead because of sin; but the Spirit is life because of righteousness.

11 But if the Spirit of him that raised up Jesus from the dead dwell in you, he that raised up Christ from the dead shall also quicken your mortal bodies by his Spirit that dwelleth in you.

12 Therefore, brethren, we are debtors, not to the flesh, to live after the flesh.

13 For if ye live after the flesh, ye shall die: but if ye through the Spirit do mortify the deeds of the body, ye shall live.

14 For as many as are led by the Spirit of God, they are the sons of God.

15 For ye have not received the spirit of bondage again to fear; but ye have received the Spirit of adoption, whereby we cry, Abba, Father.

16 The Spirit itself beareth witness with our spirit, that we are the children of God:

17 And if children, then heirs; heirs of God, and joint-heirs with Christ; if so be that we suffer with him, that we may be also glorified together.

18 For I reckon that the sufferings of this present time are not worthy to be compared with the glory which shall be revealed in us.

19 For the earnest expectation of the creature waiteth for the manifestation of the sons of God.

20 For the creature was made subject to vanity, not willingly, but by reason of him who hath subjected the same in hope,

21 Because the creature itself also shall be delivered from the bondage of corruption into the glorious liberty of the children of God.

22 For we know that the whole creation groaneth and travaileth in pain together until now.

23 And not only they, but ourselves also, which have the firstfruits of the Spirit, even we ourselves groan within ourselves, waiting for the adoption, to wit, the redemption of our body.

24 For we are saved by hope: but hope that is seen is not hope: for what a man seeth, why doth he yet hope for?

25 But if we hope for that we see not, then do we with patience wait for it.

26 Likewise the Spirit also helpeth our infirmities: for we know not what we should pray for as we ought: but the Spirit itself maketh intercession for us with groanings which cannot be uttered.

27 And he that searcheth the hearts knoweth what is the mind of the Spirit, because he maketh intercession for the saints according to the will of God.

28 And we know that all things work together for good to them that love God, to them who are the called according to his purpose.

29 For whom he did foreknow, he also did predestinate to be conformed to the image of his Son, that he might be the firstborn among many brethren.

30 Moreover whom he did predestinate, them he also called: and whom he called, them he also justified: and whom he justified, them he also glorified.

31 What shall we then say to these things? If God be for us, who can be against us?

32 He that spared not his own Son, but delivered him up for us all, how shall he not with him also freely give us all things?

33 Who shall lay any thing to the charge of God's elect? It is God that justifieth.

34 Who is he that condemneth? It is Christ that died, yea rather, that is risen again, who is even at the right hand of God, who also maketh intercession for us.

35 Who shall separate us from the love of Christ? shall tribulation, or distress, or persecution, or famine, or nakedness, or peril, or sword?

36 As it is written, For thy sake we are killed all the day long; we are accounted as sheep for the slaughter.

37 Nay, in all these things we are more than conquerors through him that loved us.

38 For I am persuaded, that neither death, nor life, nor angels, nor principalities, nor powers, nor things present, nor things to come,

39 Nor height, nor depth, nor any other creature, shall be able to separate us from the love of God, which is in Christ Jesus our Lord.