¹³ Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

⁹ <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

¹⁹ Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, <казвайки>: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

²⁰ когато те смъкна с ония, които слизат в ямата при древните люде, и те туря в най-дълбоките места на света, в места пусти от века, с ония, които слизат в ямата за да не бъдеш вече обитаем, тогава ще поставя слава в земята на живите.