Притчи 8
Библия, ревизирано издание
Призив на мъдростта
8 (A)Не вика ли мъдростта?
И разумът не надава ли гласа си?
2 Тя стои по върха на високите места край пътя,
на кръстопътя;
3 прогласява при портите, при входа на града,
при входа на вратите:
4 Към вас, хора, викам
и гласът ми е към човешките синове.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие;
и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.
6 (B)Послушайте, защото ще говоря хубави неща
и ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина,
а нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи,
в тях няма нищо лъжливо или коварно.
9 Те всички са ясни за разумния човек
и правилни за тези, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро,
и по-добре знание, отколкото избрано злато.
11 (C)Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни
и всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието
и издирвам знание на умни мисли.
13 (D)Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високомерие,
лош път и извратени уста.
14 (E)В мен е съветът и здравомислието;
аз съм разум; в мен е силата.
15 (F)Чрез мене царете царуват
и началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началстват,
също и големците, и всички земни съдии.
17 (G)Аз обичам онези, които ме обичат,
и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 (H)Богатството и славата са с мене.
Да! Трайният имот и правдата.
19 (I)Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато,
и приходът от мен – от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата,
сред пътеките на правосъдието,
21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат,
и за да напълня съкровищницата им.
22 (J)Господ ме имаше в начало на пътя Си,
като първо от древните Си дела.
23 (K)От вечността бях поставена, от начало,
преди създаването на земята.
24 Родих се, когато не съществуваха бездните,
когато нямаше извори, пълни с вода.
25 (L)Преди да се поставят планините,
преди хълмовете – аз бях родена,
26 докато Господ още не беше направил земята, нито полетата,
нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготвяше небето, аз бях там;
когато разпростираше свод над лицето на бездната,
28 когато закрепваше облаците горе,
когато усилваше изворите на бездната,
29 (M)когато налагаше закона Си на морето,
така че водите да не престъпват повелението Му,
когато нареждаше основите на земята,
30 (N)тогава аз бях при Него като майсторски работник
и всеки ден се наслаждавах,
веселях се винаги пред Него.
31 (O)Радвах се на обитаемата Му земя
и насладата ми беше с човешки синове.
32 (P)И така, сега, послушайте ме, о, синове,
защото блажени са онези, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поуката,
не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 (Q)Блажен този човек, който ме слуша,
като бди всеки ден при моите порти
и чака при стълбовете на вратата ми.
35 (R)Защото който ме намери, намира живот
и придобива благоволение от Господа;
36 (S)а който ме пропуска, онеправдава своята душа;
всички, които мразят мен, обичат смъртта.
Притчи 8
Bulgarian Bible
8 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Proverbes 8
Nouvelle Edition de Genève – NEG1979
Bienfaits et œuvres de la sagesse
8 La sagesse ne crie-t-elle pas?
L’intelligence n’élève-t-elle pas sa voix?
2 C’est au sommet des hauteurs près de la route,
C’est à la croisée des chemins qu’elle se place;
3 A côté des portes, à l’entrée de la ville,
A l’intérieur des portes, elle fait entendre ses cris:
4 Hommes, c’est à vous que je crie,
Et ma voix s’adresse aux fils de l’homme.
5 Stupides, apprenez le discernement;
Insensés, apprenez l’intelligence.
6 Ecoutez, car j’ai de grandes choses à dire,
Et mes lèvres s’ouvrent pour enseigner ce qui est droit.
7 Car ma bouche proclame la vérité,
Et mes lèvres ont en horreur le mensonge;
8 Toutes les paroles de ma bouche sont justes,
Elles n’ont rien de faux ni de détourné;
9 Toutes sont claires pour celui qui est intelligent,
Et droites pour ceux qui ont trouvé la science.
10 Préférez mes instructions à l’argent,
Et la science à l’or le plus précieux;
11 Car la sagesse vaut mieux que les perles,
Elle a plus de valeur que tous les objets de prix.
12 Moi, la sagesse, j’ai pour demeure le discernement,
Et je possède la science de la réflexion.
13 La crainte de l’Eternel, c’est la haine du mal;
L’arrogance et l’orgueil, la voie du mal,
Et la bouche perverse, voilà ce que je hais.
14 Le conseil et le succès m’appartiennent;
Je suis l’intelligence, la force est à moi.
15 Par moi les rois règnent,
Et les princes ordonnent ce qui est juste;
16 Par moi gouvernent les chefs,
Les grands, tous les juges de la terre.
17 J’aime ceux qui m’aiment,
Et ceux qui me cherchent me trouvent.
18 Avec moi sont la richesse et la gloire,
Les biens durables et la justice.
19 Mon fruit est meilleur que l’or, que l’or pur,
Et mon produit est préférable à l’argent.
20 Je marche dans le chemin de la justice,
Au milieu des sentiers de la droiture,
21 Pour donner des biens à ceux qui m’aiment,
Et pour remplir leurs trésors.
22 L’Eternel m’a acquise au commencement de ses voies[a],
Avant ses œuvres les plus anciennes.
23 J’ai été établie depuis l’éternité,
Dès le commencement, avant l’origine de la terre.
24 Je fus enfantée quand il n’y avait point d’abîmes,
Point de sources chargées d’eaux;
25 Avant que les montagnes soient affermies,
Avant que les collines existent, je fus enfantée;
26 Il n’avait encore fait ni la terre, ni les campagnes,
Ni le premier atome de la poussière du monde.
27 Lorsqu’il disposa les cieux, j’étais là;
Lorsqu’il traça un cercle à la surface de l’abîme,
28 Lorsqu’il fixa les nuages en haut,
Et que les sources de l’abîme jaillirent avec force,
29 Lorsqu’il donna une limite à la mer,
Pour que les eaux n’en franchissent pas les bords,
Lorsqu’il posa les fondements de la terre,
30 J’étais à l’œuvre auprès de lui,
Et je faisais tous les jours ses délices,
Jouant sans cesse en sa présence,
31 Jouant sur le globe de sa terre,
Et trouvant mon bonheur parmi les fils de l’homme.
32 Et maintenant, mes fils, écoutez-moi,
Et heureux ceux qui observent mes voies!
33 Ecoutez l’instruction, pour devenir sages,
Ne la rejetez pas.
34 Heureux l’homme qui m’écoute,
Qui veille chaque jour à mes portes,
Et qui en garde les poteaux!
35 Car celui qui me trouve a trouvé la vie,
Et il obtient la faveur de l’Eternel.
36 Mais celui qui pèche contre moi nuit à son âme;
Tous ceux qui me haïssent aiment la mort.
Footnotes
- Proverbes 8:22 Seg. m’a créée la première de ses œuvres
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Nouvelle Edition de Genève Copyright © 1979 by Société Biblique de Genève