Add parallel Print Page Options

Мъдри слова на цар Лемуил

31 (A)Думите на Массовия цар Лемуил,
на които го поучи майка му:
(B)Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми?
И какво, сине на моите оброци?
(C)Не давай силата си на жените,
нито пътищата си – на тези, които погубват царете.
(D)Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино,
нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?
(E)Да не би, като се напият, да забравят закона
и да не оправдаят угнетяваните[a].
(F)Давайте спиртно питие на онзи, който загива,
и вино – на огорчения духом,
за да пийне и да забрави сиромашията си,
и да не помни вече окаяността си.
(G)Отваряй устата си за безгласния,
за делото на всички, които загиват;
(H)отваряй устата си, съди справедливо
и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

Възхвала на добродетелната жена

10 (I)Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа ѝ уповава на нея;
и няма да му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло,
през всички дни на живота си.
13 Търси вълна и лен
и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.
14 Тя е като търговските кораби –
донася храната си отдалеч.
15 (J)При това става, докато е още тъмно,
и дава храна на дома си,
и определената работа – на слугините си.
16 Разглежда нива и я купува;
от плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила
и укрепва мишците си.
18 Като схваща, че търгуването ѝ е полезно,
светилникът ѝ не угасва през нощта.
19 Слага ръцете си на вретеното
и държи в ръката си хурката.
20 (K)Отваря ръката си за сиромасите.
Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.
21 Не се бои от снега за дома си;
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска;
облеклото ѝ е от висон и морав плат.
23 (L)Мъжът ѝ е известен в портите,
когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава,
и доставя пояси на търговците[b];
25 сила и достолепие са облеклото ѝ;
и тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост
и законът на езика ѝ е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си
и хляб на леност не яде.
28 Синовете ѝ стават и я облажават;
и мъжът ѝ я хвали, като казва:
29 Много дъщери са се държали достойно,
но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ
и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Footnotes

  1. 31:5 От евр. и да променят присъдата на всички синове на угнетението.
  2. 31:24 От евр. ханаанците.

31 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.