Неемия 2
Библия, ревизирано издание
Неемия решава да възстанови градските стени
2 (A)А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,
2 (B)затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
3 (C)И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.
4 Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;
5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 (D)Царят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.
7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,
8 (E)и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.
9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
11 (F)Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.
12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.
13 (G)Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.
14 (H)После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.
15 (I)Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.
16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.
17 (J)Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.
18 (K)И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.
19 (L)А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?
20 (M)А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.
Неемия 2
1940 Bulgarian Bible
2 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,
2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;
5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.
7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,
8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.
13 Излязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.
14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.
15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.
16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.
18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата <работа>.
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
尼希米記 2
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
尼希米返回耶路撒冷
2 亞達薛西王二十年尼散月[a]，酒呈到王面前後，我端起酒遞給王。在王面前，我一向沒有愁容。 2 王問我：「你沒有病，為什麼面帶愁容？一定是心中煩惱。」我非常害怕。 3 我對王說：「願王萬歲！我祖墳所在的城邑已成廢墟，城門也被燒毀，我怎能不面帶愁容？」 4 王問我：「你有什麼要求？」我向天上的上帝禱告後， 5 回答說：「如果王認為好，如果僕人在王面前蒙恩，請王派我到猶大，重建我祖墳所在的城邑。」 6 當時王后坐在王的旁邊，王問我：「你要去多久？什麼時候回來？」我告訴王一個日期，王欣然批准。 7 我又說：「如果王認為好，求王賜我詔書，通知河西省長准我經過前往猶大。 8 求王再發一道詔書，通知管理王室園林的亞薩，吩咐他供給我木材，用來做聖殿堡壘的門梁及建造城牆和我住的房子。」王批准了我的請求，因為我的上帝施恩幫助我。
9 王派將領率騎兵沿途護送我。到了河西省長那裡，我把王的詔書交給他們。 10 和倫人參巴拉和官長亞捫人多比雅聽到有人來幫以色列人謀求好處，非常不悅。
尼希米視察耶路撒冷的城牆
11 我到了耶路撒冷，在那裡住了三天， 12 然後在夜間起來，帶著幾個人出去。上帝感動我要為耶路撒冷做的事，我沒有告訴任何人。除了我騎的牲口外，我們沒有帶其他牲口。 13 我穿過谷門，朝龍泉的方向走到糞廠門，在那裡察看耶路撒冷倒塌的城牆和被燒毀的城門。 14 我又往前走到泉門和王池，我騎的牲口無法通過那裡， 15 我就乘夜沿溪而上，察看城牆，然後轉身取道谷門回城。 16 官員不知道我到過哪裡，做過何事，因為我還沒有向猶太人、祭司、貴族、官員和其他要參與這工程的人透露我的計劃。
17 後來我對他們說：「你們都看到了我們的困境。耶路撒冷已成廢墟，城門也被燒毀。來吧，讓我們重建耶路撒冷的城牆，免得我們再受凌辱。」 18 然後，我把我的上帝怎樣施恩幫助我以及王對我說的話都告訴了他們。他們就說：「我們起來重建城牆吧！」於是他們開始做這善工。 19 但和倫人參巴拉和官長亞捫人多比雅，以及阿拉伯人基善聽說後，就譏笑我們，藐視我們，說：「你們在做什麽？想要背叛王嗎？」 20 我回答他們說：「天上的上帝必使我們亨通，我們身為祂僕人，要起來重建這城牆，但你們在耶路撒冷無份、無權、無業。」
Footnotes
- 2·1 「尼散月」即希伯來曆的一月，陽曆是三月中旬到四月中旬。
Nehemiah 2
King James Version
2 And it came to pass in the month Nisan, in the twentieth year of Artaxerxes the king, that wine was before him: and I took up the wine, and gave it unto the king. Now I had not been beforetime sad in his presence.
2 Wherefore the king said unto me, Why is thy countenance sad, seeing thou art not sick? this is nothing else but sorrow of heart. Then I was very sore afraid,
3 And said unto the king, Let the king live for ever: why should not my countenance be sad, when the city, the place of my fathers' sepulchres, lieth waste, and the gates thereof are consumed with fire?
4 Then the king said unto me, For what dost thou make request? So I prayed to the God of heaven.
5 And I said unto the king, If it please the king, and if thy servant have found favour in thy sight, that thou wouldest send me unto Judah, unto the city of my fathers' sepulchres, that I may build it.
6 And the king said unto me, (the queen also sitting by him,) For how long shall thy journey be? and when wilt thou return? So it pleased the king to send me; and I set him a time.
7 Moreover I said unto the king, If it please the king, let letters be given me to the governors beyond the river, that they may convey me over till I come into Judah;
8 And a letter unto Asaph the keeper of the king's forest, that he may give me timber to make beams for the gates of the palace which appertained to the house, and for the wall of the city, and for the house that I shall enter into. And the king granted me, according to the good hand of my God upon me.
9 Then I came to the governors beyond the river, and gave them the king's letters. Now the king had sent captains of the army and horsemen with me.
10 When Sanballat the Horonite, and Tobiah the servant, the Ammonite, heard of it, it grieved them exceedingly that there was come a man to seek the welfare of the children of Israel.
11 So I came to Jerusalem, and was there three days.
12 And I arose in the night, I and some few men with me; neither told I any man what my God had put in my heart to do at Jerusalem: neither was there any beast with me, save the beast that I rode upon.
13 And I went out by night by the gate of the valley, even before the dragon well, and to the dung port, and viewed the walls of Jerusalem, which were broken down, and the gates thereof were consumed with fire.
14 Then I went on to the gate of the fountain, and to the king's pool: but there was no place for the beast that was under me to pass.
15 Then went I up in the night by the brook, and viewed the wall, and turned back, and entered by the gate of the valley, and so returned.
16 And the rulers knew not whither I went, or what I did; neither had I as yet told it to the Jews, nor to the priests, nor to the nobles, nor to the rulers, nor to the rest that did the work.
17 Then said I unto them, Ye see the distress that we are in, how Jerusalem lieth waste, and the gates thereof are burned with fire: come, and let us build up the wall of Jerusalem, that we be no more a reproach.
18 Then I told them of the hand of my God which was good upon me; as also the king's words that he had spoken unto me. And they said, Let us rise up and build. So they strengthened their hands for this good work.
19 But when Sanballat the Horonite, and Tobiah the servant, the Ammonite, and Geshem the Arabian, heard it, they laughed us to scorn, and despised us, and said, What is this thing that ye do? will ye rebel against the king?
20 Then answered I them, and said unto them, The God of heaven, he will prosper us; therefore we his servants will arise and build: but ye have no portion, nor right, nor memorial, in Jerusalem.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com