Притча за сватбеното празненство

(Лк. 14:15-24)

22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: ² „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. ³ Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. ⁴ Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ ⁵ Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. ⁶ Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. ⁷ Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. ⁸ След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. ⁹ Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ ¹⁰ Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.

¹¹ Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. ¹² Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. ¹³ Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“

¹⁴ Да, много са поканените, но малко са избраните.“

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)

¹⁵ Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. ¹⁶ Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. ¹⁷ Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“

¹⁸ Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? ¹⁹ Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. ²⁰ Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“

²¹ Те отговориха: „На цезаря.“

Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“

²² Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)

²³ Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: ²⁴ „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.^{[a] 25} При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. ²⁶ После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. ²⁷ Жената умря последна. ²⁸ Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“

²⁹ Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. ³⁰ При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. ³¹ А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: ³² „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“^(A) Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“

³³ Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.

Най-важната заповед

(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)

³⁴ Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха ³⁵ и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: ³⁶ „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“

³⁷ Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»^{(B) 38} Това е първата и най-важна заповед. ³⁹ И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“^{(C) 40} Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“

Давидов син ли е Месията

(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)

⁴¹ Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: ⁴² „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“

Те отговориха: „На Давид.“

⁴³ Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:

⁴⁵ Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ ⁴⁶ Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.