Add parallel Print Page Options

Притча за работниците на лозето

20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;

и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.

11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?

14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?

Read full chapter

Footnotes

  1. 20:15 От гр. глупаво.