Матей 13
Библия, ревизирано издание
ПРИТЧИ ЗА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Притча за сеяча
13 (A)В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 (B)И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 (C)И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 (D)А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 (E)Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 (F)А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 (G)Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.
14 (H)Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи:
„С уши ще чувате, а никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 (I)Защото сърцето на тези хора е закоравяло.
И с ушите си трудно чуват,
и очите си затвориха;
да не би да видят с очите си
и да чуят с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат,
и Аз да ги изцеля.“
16 (J)А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17 (K)Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 (L)А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 (M)При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 (N)А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 (O)корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 (P)А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[a] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 (Q)Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Притча за синаповото зърно
31 (R)Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
Притча за кваса
33 (S)Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.
34 (T)Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;
35 (U)за да се изпълни казаното чрез пророка:
„Ще отворя устата Си в притчи;
ще изкажа скритото още от създанието на света.“
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 (V)нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;
39 (W)неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.
40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 (X)Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,
42 (Y)и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 (Z)Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 (AA)Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери
46 (AB)и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
Притча за мрежата
47 (AC)Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,
48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 (AD)Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,
50 (AE)и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.
52 (AF)А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо.
Исус Христос – отхвърлен от Назарет
53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.
54 (AG)И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?
55 (AH)Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?
57 (AI)И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.
58 (AJ)И не извърши там много велики дела поради неверието им.
Footnotes
- 13:22 Букв. от гръцки – епохата.
Матей 13
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за сеяча и семената
(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)
13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. 3 Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. 4 Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. 5 Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. 7 Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. 8 Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. 9 Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)
10 Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11 Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. 12 На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. 13 Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. 14 Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:
„Непрестанно ще слушате,
но няма да разбирате.
Непрестанно ще гледате,
но няма да проумявате това, което виждате.
15 Сърцата на тези хора са закоравели.
Те са запушили ушите си
и са затворили очите си,
за да не видят с очите си,
нито да чуят с ушите си
и разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен, за да ги излекувам.“(A)
16 Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. 17 Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)
18 И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19 Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20 Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21 Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22 Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23 Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
Притча за пшеницата и плевелите
24 След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. 25 Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. 26 Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. 27 Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“
28 Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“
Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“
29 Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. 30 Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
Друга притча за Божието царство
(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)
31 Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. 32 То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33 След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34 Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, 35 за да се сбъдне казаното чрез пророка:
„Ще говоря с притчи и ще разкажа неща,
които са били тайна, откакто е сътворен светът.“(B)
Исус обяснява притчата за плевелите
36 Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37 Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. 38 Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. 39 Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,[a] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40 Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. 42 Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. 43 Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
Притчи за съкровището и перлата
44 Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45 Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. 46 Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
Притча за рибарската мрежа
47 Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. 48 Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. 49 Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50 Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51 Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“
Те отговориха: „Да, разбираме.“
52 След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
Исус отива в родния си град
(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)
53 След като разказа тези притчи, Исус напусна това място 54 и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? 55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ 57 И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ 58 И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.
Footnotes
- Матей 13:39 света Букв.: „века“ или „времето“. Отнася се също до 13:40,49.
Матей 13
Bulgarian Bible
13 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
Matthew 13
King James Version
13 The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.
2 And great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.
3 And he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;
4 And when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:
5 Some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:
6 And when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.
7 And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:
8 But other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.
9 Who hath ears to hear, let him hear.
10 And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?
11 He answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.
12 For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.
13 Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.
14 And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:
15 For this people's heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.
16 But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.
17 For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.
18 Hear ye therefore the parable of the sower.
19 When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.
20 But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;
21 Yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.
22 He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.
23 But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.
24 Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:
25 But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.
26 But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.
27 So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?
28 He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?
29 But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.
30 Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.
31 Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:
32 Which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.
33 Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.
34 All these things spake Jesus unto the multitude in parables; and without a parable spake he not unto them:
35 That it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.
36 Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.
37 He answered and said unto them, He that soweth the good seed is the Son of man;
38 The field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;
39 The enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels.
40 As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world.
41 The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;
42 And shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
43 Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.
44 Again, the kingdom of heaven is like unto treasure hid in a field; the which when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.
45 Again, the kingdom of heaven is like unto a merchant man, seeking goodly pearls:
46 Who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.
47 Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:
48 Which, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.
49 So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just,
50 And shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
51 Jesus saith unto them, Have ye understood all these things? They say unto him, Yea, Lord.
52 Then said he unto them, Therefore every scribe which is instructed unto the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.
53 And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed thence.
54 And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?
55 Is not this the carpenter's son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?
56 And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?
57 And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.
58 And he did not many mighty works there because of their unbelief.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center