Божията справедливост. Съзнание за грях

9 В отговор Йов каза: ^2 (A)„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? ³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. ⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? ⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; ⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. ^7 (B)Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. ^8 (C)Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; ^9 (D)сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; ^10 (E)твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. ^11 (F)Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. ¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’

^13 (G)Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. ¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? ¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. ¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, ¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, ^18 (H)не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. ¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? ²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. ²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. ^22 (I)Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. ²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. ²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, ²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. ²⁷ Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’, ²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. ²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? ^30 (J)Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, ³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. ³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! ³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. ³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – ³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.