30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
² защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
³ От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
⁴ между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
⁵ Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
⁶ Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
⁷ Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
⁸ безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
^9 (A)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
^10 (B)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
^11 (C)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми^[a] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
^12 (D)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения^[b],
¹³ развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
¹⁴ Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
¹⁵ Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
^16 (E)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват^[c].
¹⁸ Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
¹⁹ Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
²² издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
^23 (F)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
^25 (G)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
^26 (H)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
²⁷ Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
^28 (I)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
^29 (J)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
^30 (K)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
³¹ Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.